— Ето писмата — каза Уайтсайд, след като Лин Чу напусна стаята.
На бюрото на госпожа Райдър имаше две купчини писма и Тарлинг придърпа стол.
— Това ли са всичките? — попита той.
— Да — потвърди Уайтсайд. — От осем часа претърсвам къщата, не намерих други. Тези отдясно са от Милбърг. Ще видите, че са подписани само с инициал — нещо характерно за него, — но са с адреса му в Лондон.
— Прегледахте ли ги? — поинтересува се Тарлинг.
— Прочетох всичките. В нито едно няма нищо уличаващо. Те са съвсем прозаични и се отнасят до дребните вложения, които Милбърг е правил на името на жена си, или по-скоро на госпожа Райдър. От тях е лесно да се види колко дълбоко е била замесена бедната жена, без да знае, че се забърква в такова голямо престъпление.
Тарлинг се съгласи с него. Вадеше писмата едно по едно от пликовете, прочиташе ги и ги връщаше на място. Бе преполовил купчината, когато спря и отнесе едно писмо до прозореца.
— Чуйте ей това — каза той. — „Прости ми за петното, но страшно бързам, а бутнах мастилницата и си изцапах пръстите с мастило.“
— Дайте да го видя — скочи Уайтсайд.
Той се приближи до събеседника си, надникна през рамото му, за да види писмото, и подсвирна. Обърна лице към Тарлинг и сграбчи шефа си за рамото.
— Пипнахме го! — извика възторжено Уайтсайд. — Вече няма мърдане за него.
— Какво искате да кажете? — попита Тарлинг.
— Готов съм да се закълна, че този отпечатък е тъждествен с кървавата следа, оставена върху шкафа на госпожица Райдър в нощта на убийството!
— Сигурен ли сте?
— Напълно — заговори бързо Уайтсайд. — Вижте тази извивка! — И тези линии! Същите са. Някъде из джобовете си имам снимка на оригинала. — Той бръкна в джобовете си и измъкна снимка на доста увеличения отпечатък. — Сравнете ги! — викна тържествуващо Уайтсайд. — Линия по линия, ивица по ивица, бразда по бразда, това е отпечатък от палеца на Милбърг и за мен убиецът е той!
Взе си сакото и го облече.
— Къде отивате?
— Връщам се в Лондон — заяви с мрачна решителност Уайтсайд — да извадя заповед за арестуването на Джордж Милбърг, човека, убил Торнтън Лайн, човека, убил жена си — най-опасния престъпник, който в момента е на свобода.
29
Теорията на Лин Чу
При тях дойде невъзмутимият Лин Чу и внесе със себе си присъщата му загадъчна атмосфера.
— Е — попита Тарлинг, — какво откри?
Дори Уайтсайд овладя възторга си и наостри уши.
— Снощи по стълбите са минали двама души — започна Лин Чу, — а също и господарят. — Китаецът погледна Тарлинг и той потвърди с кимване. — Стъпките ти личат ясно — продължи Лин Чу, — както и стъпките на малката жена, а също и босите крака.
— Босите крака ли? — заинтересува се Тарлинг, а Лин Чу кимна в отговор.
— Какви — на мъж или на жена, са босите крака? — попита Уайтсайд.
— Може да са били на мъж или на жена — отговори китаецът, — но стъпалата са били наранени и са кървели. Има следи от кръв по камъчетата вън…
— Глупости — отсече Уайтсайд.
— Оставете го да се доизкаже — намеси се Тарлинг.
— Влязла е и е излязла една жена… — продължи Лин Чу.
— Това е била госпожица Райдър — прекъсна го Тарлинг.
— Сетне са дошли жена и мъж, после е дошъл босоногият, защото кръвта е върху отпечатъка от крака на жената.
— Откъде знаеш коя е била първата жена и коя втората? — попита Уайтсайд, заинтригуван въпреки всичко.
— Краката на първата са били мокри — отвърна Лин Чу.
— Но нали не е валяло — каза победоносно детективът.
— Стояла е на тревата — поясни китаецът и Тарлинг кимна, защото си спомни, че момичето е стояло в тревата в сянката на храстите и е наблюдавало премеждието му с Милбърг.
— Но има нещо, което не мога да разбера, господарю — продължи китаецът. — Има следа от друг женски крак, който не откривам на стълбището в преддверието. Тази жена е обиколила къщата според мен два пъти, а после е отишла в градината и е минала между дърветата.
— Госпожица Райдър е излязла от къщата на пътя, а оттам е тръгнала към Хартфорд след мен — рече Тарлинг.
— Има следи от жена, която е обиколила къщата — настоя Лин Чу, — и според мен тази жена е била боса.
— Има ли следи от мъж освен от нас тримата?
— Тъкмо бях стигнал до това — отговори Лин Чу. — Има една много слаба следа от мъж, който е дошъл рано, защото отпечатъците от мокрите стъпала са върху неговите, но той не е оставил следи по камъчетата върху алеята, само отпечатъка от колело.