— Това е бил Милбърг — отсъди Тарлинг.
— Ако един крак не е докоснал земята — обясни Лин Чу, — той няма как да остави следа. Ето защо кракът на жената, обиколила къщата, ме затруднява — не намирам следите й по стълбата. Но зная, че е дошла от къщата, защото следата й води от вратата навън. Ела, господарю, да ти покажа!
Китаецът тръгна пред тях по стълбите към градината и едва сега Уайтсайд забеляза, че той е бос.
— Да не си сбъркал своите следи със следите на някой друг? — подкачи го той.
Лин Чу поклати глава.
— Оставих обувките си пред вратата, защото така ми е по-лесно да работя — каза спокойно той и си обу малките обувки.
Поведе ги към другата страна на къщата и им посочи отпечатъците от подметки. Безспорно бяха женски. Токът беше оставил дълбока следа с формата на полумесец, която се виждаше около цялата сграда. Колкото и да е странно, следи имаше почти пред всеки прозорец, сякаш тайнствената посетителка бе прескачала бордюра на лехата, за да намери откъде да влезе.
— Приличат повече на чехли, отколкото на обувки. И безспорно са на жена — заяви Уайтсайд, след като разгледа единия отпечатък. — Какво мислите, Тарлинг?
Детективът кимна и ги поведе обратно към къщата.
— Каква е теорията ти, Лин Чу? — попита той.
— Някой е влязъл в къщата — каза китаецът, — вмъкнал се е през вратата долу и се е качил по стълбите. Първо този някой е убил госпожа Райдър, а сетне е тръгнал да претърсва къщата, но не е могъл да влезе през вратата.
— Точно така — подкрепи го Уайтсайд. — Имаш предвид вратата между малкото крило и останалата част от къщата. Тя беше заключена, когато открихте убитата, нали, Тарлинг?
— Да — потвърди той, — беше заключена.
— Когато са видели, че не могат да влязат в къщата — продължи Лин Чу, — са се опитали да минат през някой от прозорците.
— Те ли? — възкликна нетърпеливо Тарлинг. — Кои са тези „те“? Имаш предвид жената ли?
Новата теория беше объркваща. Знаеше кой е вторият в трагедията — кафявото петно, прогорено със сярната киселина върху ръката му, го подсещаше за него, но кой беше третият?
— Имам предвид жената — отговори спокойно Лин Чу.
— Но кой, по дяволите, е искал да се вмъкне в къщата, след като е убил госпожа Райдър? — избухна Уайтсайд. — Теорията ти противоречи на здравия разум, Лин Чу. Когато някой извърши убийство, гледа да се отдалечи възможно най-бързо от местопрестъплението.
Лин Чу не отговори.
— Колко хора са замесени в това убийство? — проговори Тарлинг. — Бос мъж или жена е влязъл и е убил госпожа Райдър, втори човек е обиколил къщата, опитвайки се да влезе през някой прозорец…
— Не мога да кажа дали са били един или двама души — отвърна Лин Чу.
Тарлинг отново огледа малкото крило. Както бе изтъкнал китаецът и както му бе обяснил и детективът, то бе откъснато от къщата, за да осигури спокойствие на господин Милбърг при посещенията му в Хартфорд. Състоеше се от три помещения — спалня, свързана с дневната, очевидно използвана от госпожа Райдър, защото в гардероба висяха нейните дрехи, дневната, в която беше извършено убийството, и стая за гости, откъдето Тарлинг бе отишъл с Одет в коридора над антрето.
Точно през тази стая се отиваше от крилото в къщата.
— Не ни остава нищо друго, освен да поверим случая на местната полиция и да се върнем в Лондон — заключи Тарлинг, когато свършиха огледа.
— И да арестуваме Милбърг — подсказа Уайтсайд. — Приемате ли теорията на Лин Чу?
Тарлинг поклати глава.
— Не ми се ще да я отхвърля — заяви той, — защото Лин Чу е възможно най-добрият следотърсач. Той е в състояние да открие следи от стъпки и притежава нюх на ловец, с който навремето в Китай постигна смайващи резултати.
Върнаха се в града с кола. Лин Чу седеше до шофьора и пушеше цигара от цигара. Тарлинг мълча почти през цялото време, погълнат от най-новите разкрития в тази загадка, чието решение продължаваше да му се изплъзва.
В Лондон на път за Скотланд Ярд минаха през Кавендиш Плейс — там се намираше клиниката, където бе настанена Одет Райдър. Тарлинг спря колата, за да провери състоянието на момичето — казаха му, че се е възстановило от страшната мъка, в която го беше потопило ужасното откритие от сутринта, и сега спи спокойно.