— Поне една добра вест — съобщи на спътниците си той, когато се върна при тях. — Страшно се бях притеснил.
— Вие се интересувате много от госпожица Райдър, нали? — попита сухо Уайтсайд.
Тарлинг се наежи, но сетне се засмя.
— О, да, интересувам се — призна той, — но това е съвсем естествено.
— Защо да е естествено? — поиска да знае Уайтсайд.
— Защото — натътри Тарлинг — госпожица Райдър ще стане моя жена.
— Охо! — възкликна Уайтсайд и не каза нищо повече.
Заповедта за арестуването на Милбърг ги чакаше и бе връчена за изпълнение на Уайтсайд.
— Няма да му оставим много време — каза полицаят. — Боя се, че сме му дали прекалено голяма преднина и ще имаме късмет, ако го намерим у дома.
Както и очакваше, къщата в Кадмън Таун се оказа празна. Жената, която идваше всеки ден да чисти, чакаше търпеливо край желязната порта. Господин Милбърг, съобщи им тя, обикновено й отварял в осем и половина. Дори когато бил „в провинцията“, се прибирал преди идването й.
Уайтсайд пъхна в ключалката на вратата шперц, отвори я (чистачката вдигна врява, за да защити своя работодател) и тръгна по постланата с плочки пътека. Вратата ги затрудни повече, беше снабдена със секретна ключалка. Без да се церемони, Тарлинг счупи един от прозорците и се засмя доволно.
— Чувате ли?
Чуха пронизителен звън.
— Силнална уредба против крадци — съобщи лаконично Тарлинг, после вдигна прозореца и влезе в малкото помещение, където бе разговарял с Милбърг.
В къщата нямаше никой. Те вървяха от стая в стая и претърсваха бюрото и шкафовете. В един от тях Тарлинг откри няколко лъскави люспи, които събра от рафта с длан.
— Да не се казвам Тарлинг, ако това не е термит — рече той. — Във всеки случай, ако не успеем да осъдим Милбърг за убийство, ще го осъдим за палеж. Изпратете това в лабораторията, Уайтсайд. Дори и да не е убил Торнтън Лайн, Милбърг положително е подпалил кантората „Дашуд и Соломон“, за да унищожи следите от злоупотребите си.
Второто откритие направи Уайтсайд. Милбърг спеше на голямо дървено легло с балдахин.
— Обича разкоша, проклетникът — отбеляза полицаят. — Вижте колко дебел е матракът — каза той, а сетне продължи да изучава леглото, като отпори плата, който го обточваше.
Усилията му бяха възнаградени — той откри мъничка дупка в дъската. Извади ножчето си, отвори приспособлението за почистване на лула и пъхна тясното му острие в отвора. Чу се щракане и изведнъж се отвориха две вратички, които някак нелепо напомняха на вратичките на грамофон, предназначени да притъпят силата на звука.
Уайтсайд бръкна и извади нещо.
— Тетрадки — рече разочарован той. Сетне се оживи и добави: — Това са дневници, дали пък този тип не си е водил дневник?
Струпа тетрадките на леглото, а Тарлинг взе една и я прелисти.
— Дневникът на Торнтън Лайн — съобщи той. — Може да свърши работа.
Една от тетрадките — последната — се оказа заключена със закопчалка. Личеше, че е правен опит ключалката да се насили, защото беше изкривена. Милбърг наистина се бе опитвал да я отвори, но тъй като бе започнал да чете дневниците от началото, бе оставил заключената тетрадка за по-нататък.
— Нищо друго ли няма? — попита Тарлинг.
— Нищо — отвърна разочарован инспекторът, който още разглеждаше отвора. — Може да има и други такива скривалища — предположи той.
Търсиха, но не откриха нищо.
— Тук нямаме какво повече да правим — каза Тарлинг. — Оставете един от хората си в къщата, в случай че Милбърг се върне. Макар че аз лично се съмнявам.
— Смятате ли, че момичето го е изплашило?
— Според мен е твърде вероятно — отвърна Тарлинг. — Ще разпитам в магазина, но едва ли е там.
Предположението му се оказа вярно. Никой в универсалния магазин „Лайн“ не беше виждал управителя, нито пък знаеше къде се намира. Милбърг беше изчезнал, сякаш земята се беше отворила да го погълне.
Скотланд Ярд незабавно разпрати във всички полицейски участъци подробно описание на издирвания човек. След двайсет и четири часа всички околийски началници на полицията разполагаха с описанието и снимката му и арестуването на Милбърг бе само въпрос на време, стига той, разбира се, да не бе напуснал страната, след като бе излязъл от стаята на Тарлинг в Хартфорд.
В пет часа същия следобед бе намерена нова улика. В крайпътната канавка близо до Хартфорд, на около шест и половина километра от къщата, където бе извършено последното убийство, полицията откри чифт кални дамски обувки. Съобщи го началникът на полицията в Хартфорд, който се обади по телефона и каза още, че е изпратил обувките по специален куриер.