В седем и половина малкият пакет вече бе на бюрото на Тарлинг. Той скъса хартията, отвори капака на мукавената кутия и извади разкривен вехт чехъл.
— Без съмнение е дамски — заключи той. — Виждате ли тока с форма на полумесец?
— Вижте! — възкликна Уайтсайд и посочи някакви петна по кафеникавия хастар. — Това потвърждава теорията на Лин Чу. Ходилата на жената с чехлите са кървели.
Тарлинг кимна. Обърна езика да види етикета на производителя и обувката падна от ръцете му.
— Какво има? — обърна се към него Уайтсайд и вдигна обувката.
Погледна я и се разсмя безпомощно, защото от вътрешната страна на езика имаше мъничък етикет с името на един лондонски производител на обувки, а под него с мастило беше написано: „Госпожица О. Райдър“.
30
Кой е убил госпожа Райдър?
Старшата сестра в клиниката прие Тарлинг. Одет, съобщи му тя, възстановила нормалното си състояние, но се нуждаела от няколко дни почивка. Тя предложи да я изпратят в провинцията.
— Надявам се, че няма да й зададете куп въпроси, господин Тарлинг — каза старшата сестра, — защото тя наистина не е в състояние да понесе допълнително напрежение.
— Ще й задам само един въпрос — заяви мрачно Тарлинг.
Намери момичето в красиво мебелирана стая и то му подаде ръка. Той се наведе и го целуна, а сетне внезапно извади обувката от джоба си.
— Одет, мила — попита внезапно детективът, — този чехъл ваш ли е?
Тя погледна обувката и кимна.
— Да, къде го намерихте?
— Сигурна ли сте, че е ваш?
— Повече от сигурна съм — усмихна се тя. — Това са мои стари чехли. Защо питате?
— Къде ги видяхте за последен път?
Момичето затвори очи и се разтрепери.
— В стаята на мама — припомни си то. — О, мамо, мамо!
Зарови глава във възглавницата на стола и заплака, а Тарлинг започна да го утешава.
След малко Одет се поуспокои, но пак не беше в състояние да му даде някаква информация.
— Мама харесваше тези чехли. Ставаха й, носехме един и същи номер…
Гласът й отново секна и Тарлинг побърза да заговори за друго.
Все повече и повече се убеждаваше, че Лин Чу е прав. Само дето в теорията му не се вписваха фактите, които детективът знаеше. Докато се връщаше от болницата към Скотланд Ярд, си припомни какво се е разиграло в Хардфорд.
Някой е влязъл в къщата бос, с окървавени крака и след като е извършил убийството, е потърсил обувки. Станали са му само старите чехли и той или тя ги е сложил и отново е излязъл, след което е обиколил къщата. Но какво или кого е търсил?
Ако Лин Чу беше прав, Милбърг очевидно не можеше да е убиецът. Ако Тарлинг повярваше на сетивата си, човекът с малките крака беше същият, който бе изпищял предизвикателно в тъмнината и бе запокитил в краката му сярната киселина. Детективът сподели подозренията си с Уайтсайд и той като че ли ги потвърди.
— Но от това не следва — каза полицаят, — че босият, очевидно посетил къщата на госпожа Райдър, е извършил убийството. Сигурен съм, че убиецът е Милбърг. Още по-безспорно е, че той е извършил убийството с нарцисите.
Тарлинг се завъртя на стола си — седеше от другата страна на голямото бюро, което използваха и двамата.
— Знам кой е извършил убийството с нарцисите — каза уверено той. — Поблъсках си главата и имам версия, която вероятно ще наречете невероятна.
— Я да чуем! — подкани Уайтсайд, но Тарлинг поклати отрицателно глава.
Все още не беше готов да я разкрие.
Уайтсайд се отпусна назад на стола и се замисли.
— От самото начало случаят е пълен с противоречия — започна след малко той. — Торнтън Лайн е бил богаташ — между другото вие, Тарлинг, също вече сте богат човек и трябва да се отнасяме с уважение към вас.
Тарлинг се усмихна и рече:
— Продължавайте!
— Имал е странни вкусове — бил е слаб поет, както личи от единствената му тъничка стихосбирка. Бил е позьор, доказва го покровителството му над Сам Стей, който, между другото, е избягал от лудницата, сигурно вече знаете.
— Зная — потвърди Тарлинг. — Продължавайте!
— Лайн се влюбва в хубаво момиче, което работи при него — продължи Уайтсайд. — Свикнал е винаги да става неговото и всички жени да му се подчиняват. Но момичето го отхвърля, той е унизен и в него пламва омраза, разбираема за всеки нормален човек.