Никога дотогава Сам не беше проявявал такава благодарност, никога дотогава Торнтън Лайн не го бе обграждал с такива грижи. Приготви му гореща вана, от която Сам Стей на драго сърце би се отказал, но нямаше как, от любезност се изкъпа, топла и обилна закуска, нов кат дрехи и не две, а четири банкноти от пет лири. След закуската Лайн дръпна речта си.
— Безполезно е, сър — заяви крадецът и поклати глава. — Опитвал съм се как ли не да си изкарвам честно хляба, но, изглежда, не ме бива да живея като хората. Три месеца, след като ме пуснаха миналия път, карах такси, но някакво ченге ме спипа, че нямам книжка. За кой дявол да ми давате работа във вашия магазин, сър, просто няма да се задържа. Свикнал съм да живея на открито, обичам сам да съм си господар. Аз съм волна птичка, за нас пишат дори — думата започва с „а“.
— Авантюрист, любител на приключенията ли? — позасмя се Лайн. — Да, наистина си авантюрист, Сам, и аз ще ти предложа приключение по твой вкус.
А сетне започна да разказва за черната неблагодарност, за момичето, на което помогнал, нещо повече, което спасил от гладна смърт, а то на всяка крачка му изменяло. Торнтън Лайн беше поет. Освен това умееше да лъже както никой друг. Жената, която бе желал, се бе превърнала в най-омразното същество на този свят. Идеше му да я обезобрази, да я стъпче в тинята на собственото си унижение.
В очите на престъпника проблесна отразената му ярост и Лайн заговори по-високо и разгорещено. Изричаше лъжата лесно, дори по-лесно от истината, тъй като в истината имаше нещо грубо, което творческата му натура не можеше да приеме. И колкото повече разплиташе историята с коварството на Одет Райдър, толкова по-дрезгави ставаха възклицанията на Сам. Торнтън Лайн млъкна и се вторачи в гостенина си да види как ще реагира.
— Кажете ми — рече Сам с треперещ глас. — Кажете ми, сър, как да си разчистим с нея сметките и аз ще мина и през ада, но ще го направя!
— Ей това исках да чуя — отвърна Лайн и му наля от високата бутилка на масичката конска доза от неговия любим коняк. — Ще ти кажа какво ми е хрумнало.
Чак до обяд двамата седяха, допрели глави, и крояха как да отмъстят на момичето, чиято главна вина бе, че е унижило Торнтън Лайн, и чиято добродетел бе разпалила омразата му.
4
Убийството
Джак Тарлинг се излежаваше преспокойно на твърдото си легло с дълго цигаре между зъбите и с книга за китайската метафизика, подпряна на гърдите. Беше осем часът същия ден, когато Сам Стей излезе от затвора.
Отминалият ден се оказа тежък за Тарлинг, той се бе занимавал с банков обир, който щеше да му глътне цялото време, ако детективът си нямаше и лична работа. Тя нямаше да му донесе никакви пари, но любопитството му беше събудено.
Остави книгата върху гърдите си: вратата тихо щракна, отвори се и се появи прислужникът му. Невъзмутимият Лин Чу влезе безшумно в стаята; носеше поднос, който остави на ниската масичка до леглото на господаря си. Беше облечен в синя копринена китайска дреха — факт, който Тарлинг отбеляза.
— Значи няма да излизаш повече тази вечер, Ли Чу?
— Не, Ли Жън — отвърна китаецът.
Двамата говореха на мекия шипящ език на Средното царство.
— Ходи ли при Човека с коварното лице?
Вместо отговор другият извади от вътрешния си джоб плик и го подаде. Тарлинг погледна адреса.
— Значи тук живее младата дама. „Госпожица Одет Райдър, Каримор 27, Еджуеър Роуд“.
— Къщата трябва да е на голям род, в нея живеят много хора — поясни Лин Чу. — Отидох лично, както ме помоли, и видях, че там непрекъснато излизат и влизат различни хора.
— На английски това се нарича жилищен блок, Лин — рече леко усмихнат Тарлинг. — Какво каза Човека с коварното лице, след като прочете писмото ми?
— Нищо не каза, господарю. Чете, чете, а сетне направи такава гримаса. — Лин изимитира усмивката на господин Милбърг. — И тогава написа това, което виждаш.
Тарлинг кимна. Известно време гледа в празното пространство, а после се обърна, подпрян на лакът, и вдигна чашата чай, която слугата беше донесъл.
— А Човека с бледото, безволево лице, Лин? — попита той. — Него видя ли?
— Да, господарю — отвърна сериозно китаецът. — За него няма небе.
Тарлинг пак кимна. Китайците използват думата „небе“ вместо „господ“ и той сметна, че Лин много точно е схванал липсата на духовни качества у господин Торнтън Лайн.
Изпи си чая и пусна крака от леглото.