Лин Чу поклати глава.
— Можете да почакате — повтори със зловеща усмивка той. — Първо ще отида в болницата, а сетне, ако всичко е наред, ще се върна за вас.
От тоалетната масичка взе чист бял пешкир и го сложи върху лицето на жертвата си. Върху пешкира напръска съдържанието на трето шише, което извади от шкафа; Милбърг не помнеше нищо повече, докато след час не видя над себе си озадаченото лице на Тарлинг.
34
Арестът
Тарлинг се наведе и разхлаби въжетата, с които Милбърг бе вързан за леглото. Дебеланкото беше блед и трепереше така, та се наложи да му помогнат да седне. Седя на ръба на леглото пет минути, заровил лице в дланите си, а двамата мъже го наблюдаваха с любопитство. Тарлинг внимателно разгледа одраскванията по гърдите му и с облекчение установи, че Лин Чу — за него нямаше никакво съмнение, че бедите на Милбърг идваха от китаеца — все още не е приложил мъчението, толкова често докарвало китайските престъпници до лудост.
Уайтсайд вдигна дрехите, които Лин Чу така систематично бе свалил от тялото на Милбърг, и ги сложи до него. Сетне Тарлинг даде знак на сътрудника са да отидат във външната стая.
— Какво означава всичко това? — попита Уайтсайд.
— Че моят приятел Лин Чу — отвърна Тарлинг мрачно — се е опитвал да открие убиеца на Торнтън Лайн със специфични китайски методи. За щастие са го прекъснали, вероятно Милбърг му е съобщил, че госпожица Одет Райдър е отвлечена. Погледна назад към отпуснатата фигура на леглото и заключи: — По-едър е от мен, някои мои дрехи сигурно ще му станат.
Набързо порови в гардероба и се върна с купчина дрехи.
— Хайде, Милбърг — каза той, — съвземете се и се облечете!
Милбърг го погледна, долната му устна потрепваше жално.
— Имам чувството, че тези дрехи, макар и да не ви стават, ще ви стоят по-добре от одеждите на духовник — рече присмехулно Тарлинг.
Милбърг не продума, взе дрехите, а двамата мъже го оставиха да се облича. След малко чуха тежките му стъпки, вратата се отвори, той влезе в дневната и лишен от сили, се отпусна на един стол.
— Чувствате ли се достатъчно добре, за да вървите? — попита го Уайтсайд.
— Да вървя ли? — сепна се Милбърг и вдигна разтревожен поглед. — Къде ще ходя?
— В полицейския участък на Канън Роу — му съобщи практичният Уайтсайд. — Имам заповед за арестуването ви, Милбърг, по обвинение в предумишлено убийство, палеж, подправяне на документи и финансови злоупотреби.
— Предумишлено убийство ли! — Гласът на Милбърг отекна висок и писклив, треперещите му ръце се вдигнаха към устните. — Не можете да ме обвинявате в предумишлено убийство! Не, не, не! Кълна ви се, невинен съм.
— Къде видяхте за последен път Торнтън Лайн? — попита Тарлинг и Милбърг направи голямо усилие да се овладее.
— Видях го за последен път жив в кабинета му — започна той.
— Кога видяхте за последен път Торнтън Лайн? — повторно зададе въпроса си Тарлинг. — Жив или мъртъв.
Милбърг не отговори. Уайтсайд сложи ръка на рамото му и погледна Тарлинг.
— Тръгвайте! — нареди енергично той. — Длъжен съм като полицейски служител да ви предупредя, че всичко казано от вас оттук нататък ще бъде записано и използвано като доказателство на процеса.
— Чакайте, чакайте! — рече Милбърг. — Гласът му беше пресипнал. Той се огледа и се примоли, облизвайки пресъхналите си устни: — Може ли да получа чаша вада?
Тарлинг му донесе живителната течност, която той жадно изпи. Водата сякаш събуди отново неговата безочливост, защото Милбърг стана от стола, придърпа яката на сакото, което не му бе по мярка — беше стара ловджийска куртка на Тарлинг — и за първи път се усмихна.
— Мисля, господа — каза той донякъде нехайно, — ще ви е трудно да докажете, че аз съм замесен в убийството на Торнтън Лайн. Ще ви е трудно да докажете, че имам нещо общо с пожара в кантората на Соломон — предполагам, че обвинението в палеж се отнася до нея, нали? А най-труден ще бъде опитът да докажете, че по някакъв начин съм свързан със злоупотреби във фирмата на Торнтън Лайн. Дамата, която е крала от фирмата, вече направи самопризнание, както вие, господин Тарлинг, много добре знаете.
Усмихна се на детектива, но Тарлинг срещна погледа му и заяви спокойно:
— Не зная за никакво самопризнание.
Милбърг наклони глава и се ухили самодоволно. Още личаха физическите белези на преживените от него изпитания, ала той си беше възвърнал част от предишната самоувереност.