— А ако не желаете адвокат — продължи той, — можете да разчитате на мен. Ще ви помогна, ако възникне някаква неприятност.
— Не можете да си представите колко съм ви благодарна, господин Тарлинг. Не ви посрещнах особено любезно!
— Ще си позволя да кажа, че само глупачка би ме посрещнала по друг начин.
Тя протегна двете си ръце, той ги пое насълзен. Момичето се овладя и го поведе към малката гостна.
— Е, да, загубих си работата — засмя се то, — но вече имам няколко предложения и смятам да приема едното. Ще си дам седмица почивка.
Тарлинг я спря с жест. Имаше свръхчувствителен слух.
— Очаквате ли някого? — попита я тихо.
— Не — отговори изненадано момичето.
— В апартамента живее ли друг човек?
— Имам прислужница, която спи тук, но тази вечер я няма.
— Тя има ли ключ?
Момичето поклати глава.
Тарлинг стана и Одет се почуди как такъв висок човек може да се движи толкова бързо и безшумно по незастлания коридор. Стигна при вратата, завъртя топката на секретната брава и внезапно я отвори. На изтривалката стаеше човек, който отскочи при неочакваната поява на Тарлинг. Непознатият носеше нов костюм, очевидно конфекция; беше мъртвешки блед, с онзи странен жълтеникав цвят на лицето, по който веднага ще познаеш наскоро освободен затворник.
— Извинете — запелтечи той, — това номер 87 ли е?
Тарлинг внезапно се пресегна, сграбчи го за реверите и го придърпа навътре.
— Я да видим какво се опитваш да направиш. Какво носиш?
Той изтръгна от ръката на посетителя нещо, не ключ, а плосък инструмент със странна форма.
— Излизай! — заповяда Тарлинг и дръпна пленника си в антрето.
С бързо движение му смъкна сакото до лактите, за да му обездвижи ръцете, сетне мълчаливо се залови да го пребърква. От два джоба измъкна десетина пръстена със скъпоценни камъни, на всеки висеше етикетче на универсалния магазин „Лайн“.
— Я виж! — възкликна Тарлинг присмехулно. — Тези пръстени да не са любовен дар от господин Лайн за госпожица Райдър?
Мъжът беше онемял от гняв. Ако погледите можеха да убиват, Тарлинг отдавна щеше да е мъртъв.
— Евтини номерца — каза детективът, поклащайки тъжно глава. — А сега върви при господаря си — господин Торнтън Лайн, и му предай, че е позорно за един учен да прилага такива нескопосани хватки.
И отпрати с един ритник Сам Стей навън в тъмното.
Момичето, което бе наблюдавало сцената, погледна умолително и попита:
— Какво означава това? Направо тръпки ме побиват! Какво искаше този човек?
— Хич не му се плашете на този, пък и на другите! — отсече Тарлинг. — Съжалявам, че се стреснахте.
Успя да я успокои до идването на прислужницата, а сетне се сбогува.
— Не забравяйте, че съм ви дал телефонния си номер, ако имате неприятности, ми се обадете. Особено — добави той — ако утре възникне нещо.
На другия ден не се случи нищо неприятно и все пак в три следобед Одет звънна, за да му каже:
— Заминавам за провинцията. Снощи се уплаших.
— Когато се върнете, елате при мен — покани я Тарлинг, установил, че трудно ще забрави момичето. — Утре ще отида при Лайн. Между другото, онзи, снощнят, е протеже на господин Лайн, човек, който му е безрезервно предан, ще трябва да ви пазим тъкмо от него. Дявол го взел! Животът започва да става интересен!
Дочу тихия смях на момичето.
— Трябва ли да ме заколят, за да се зарадва един детектив? — заяде го тя и той се усмихна с разбиране.
— Във всеки случай утре ще ида при Лайн — увери я Тарлинг.
Както бе обещал, на следващата сутрин се отправи към огромната сграда на универсалния магазин „Лайн“. Мина по Оксфорд Стрийт, където между другото забеляза, че вестникопродавците въртят необикновено оживена търговия. После погледът му се спря на заглавие, набрано с едър черен шрифт:
„Убийство с нарциси ли?“ — повтори той наум и си купи вестник.
Набраното с едри букви съобщение беше кратко. Някакъв работник, който минавал рано сутринта за по-пряко през Хайд Парк, открил труп на мъж, проснат край алеята за превозни средства. Бил с дрехите, липсвали само сакото и жилетката. Около тялото му била навита окървавена копринена нощница. Ръцете били скръстени на гърдите, а върху тях имало жълти нарциси. Тарлинг прочете още веднъж краткото съобщение, сетне обърна колоната, където поместваха телеграфно последните вести. Новината заемаше само два реда, но бе сензационна: