Той спря да яде. Почеса възпалената си от отровния бръшлян кожа.
— Май започнах да се интересувам от тях след смъртта на родителите ми. Бях много нещастен. Много странно, чувствах се много странно. Бях объркан. Не знам, чувствах се различен. Психологът в училище каза, че просто тежко съм преживявал смъртта им и трябвало да се постарая да превъзмогна тъгата. Само че не успях. Просто не бях на себе си. Нищо не ме интересуваше. Лежах по цял ден или скитах из блатата и горите. Цяла година само това правих. Почти не говорех с никого. Само сменях приемните семейства… После обаче прочетох нещо мъдро. В тази книга.
Той прелисти „Миниатюрният свят“. Намери желаната страница и я показа на Сакс. Беше заградил пасаж със заглавие „Характеристики на здравите живи същества“. Сакс му хвърли бърз поглед. Няколко от деветте точки й направиха впечатление:
Здравият организъм се стреми да се превърне във възрастен и да се развива.
Здравият организъм се бори да оцелее.
Здравият организъм се стреми да се приспособи към външната среда.
— Прочетох това — продължи Гарет — реших, че отново мога да съм такъв. Отново мога да съм здрав и нормален. Опитах се да следвам правилата от книгата. Така започнах да се чувствам много по-добре. Като че книгата ме спаси. Предполагам, че затова толкова ги харесвам. Насекомите имам предвид. От тях съм научил много неща за живота.
Един комар кацна на ръката на Сакс. Тя се засмя:
— Само че някои от тях пият кръвта ти. — Шляпна се по ръката. — Хванах го.
— Нея — поправи я Гарет. — Само женските пият кръв. Мъжките се хранят с нектар.
— Така ли?
Той кимна и помълча известно време. Погледна отока на ръката й.
— Никога няма да изчезнат.
— Какво искаш да кажеш?
Той намери друг пасаж в книгата и зачете:
— „Ако някой организъм може да се нарече вечен, то това са насекомите. Те са населявали Земята милиони години преди появата на бозайниците и ще продължат да съществуват много след изчезването на разумните същества.“ — Остави книгата и погледна Сакс: — Разбираш ли, ти убиваш едно, но те са безброй. Нали знаеш за прераждането? Да се върнеш на земята под формата на друго живо същество?
Сакс кимна.
— Всичко това е измислено заради пеперудите. Гъсеницата не умира, а се превръща в нещо съвсем различно. Жалко, че хората умират завинаги… Ако мама, татко и сестра ми бяха насекоми, сега нямаше да съм сам.
— Нямаш ли приятели?
Гарет вдигна рамене:
— Мери Бет. Тя ми е нещо като приятелка.
— Наистина я харесваш, нали?
— Да. Тя ме спаси от онова момче, което се канеше да направи една гадост с мен. И… разговаря с мен. Мисля, че точно това ми харесва у нея. Че можем да разговаряме. Понякога си мисля, че… такова… след няколко години, като порасна, тя може да се съгласи да излезе с мен. Можем да правим разни неща като останалите хора. Да ходим на кино. Или на пикник. Веднъж я наблюдавах, когато беше на пикник с майка си и някакви приятелки. Как само се забавляваха! Гледах ги с часове. Седях сред храстите с бутилка вода и пакет бисквити и си представях, че съм с тях. Ходила ли си на пикник?
— Да, разбира се.
— Със семейството ми ходехме много. Имам предвид истинското ми семейство. Много обичах пикниците. Мама и Кейти подреждаха масата и печаха разни неща на една малка скара. Ние с татко се събувахме боси и нагазвахме във водата да ловим риба. Още си спомням меката тиня и студената вода.
Сакс се запита дали затова обичаше толкова водата и водните насекоми.
— Значи си мислил, че може да идеш на пикник с Мери Бет, така ли?
— Не знам. Може би. — После поклати глава и се усмихна тъжно: — По-скоро не. Мери Бет е красива и умна, и много по-голяма от мен. Сигурно ще си вземе някой хубав и умен младеж. Можем да останем просто приятели. Дори и това да не стане обаче, аз ще се погрижа да не й се случи нищо лошо. Ще остане с мен, докато премине опасността. Може ти и приятелят ти, онзи човек в количката, за когото всички говорят, да й помогнете да се премести на някое безопасно място.
Той се загледа през прозореца и замълча.
— Заради мъжа с тъмния гащеризон ли? — попита Сакс.
Той се замисли за момент, после кимна:
— Да. Заради него.
— Ще изляза да налея вода.
— Чакай — спря я той.
Откъсна няколко сухи листа от едно клонче над кухненския тезгях, стри ги между дланите си и ги посипа върху лицето, врата и голите части на ръцете й. В стаята се разнесе силна миризма на билки.