— Благодаря, Мел. Дремни малко.
Райм изключи телефона. Каза на Бел какво е научил.
— Какво мислиш, Джим? Има ли такива фургони в околността?
Шерифът се замисли:
— Има два — на Шосе 15 и на Шосе 158, но изобщо не са в посоката, в която бягат Гарет и Амелия. Освен това са обитаеми. Трудно ще се скрият там. Да изпратя ли някого да провери?
— На какво разстояние са оттук?
— Стотина километра.
— Не. Гарет вероятно е намерил някой изоставен фургон в гората.
Райм погледна картата и си помисли: „И е някъде в цялата тази пустош.“
Питаше се също дали хлапето е успяло да се освободи от белезниците. Дали се е докопал до оръжието на Сакс. Дали тя не се унасяше в сън точно в този момент. Гарет само това чакаше. Дали сега не се промъкваше към нея с камък или гнездо на оси в ръка?
Измъчваше го тревогата. Облегна глава назад и чу слабо изпукване. Застина. Дали не получаваше криза? Страшно несправедливо му се струваше травмата, парализирала почти цялото му тяло, да го измъчва и с непоносими гърчове и болки в мускулите, които все още притежаваха някакви нерви.
Не почувства болка, но Том забеляза тревогата в очите му и веднага нареди:
— Линкълн, стига за днес… Меря ти кръвното и си лягаш. Не приемам възражения.
— Добре, Том, добре. Само преди това ще проведа един разговор.
— Виж кое време е… Кой е буден в този час?
— Въпросът е не кой е буден, а кого ще събудя — поправи го криминологът.
Насекомите жужат. Сенките на прилепите се стрелкат в мрака. Луната къпе дърветата в студена светлина.
Люси и другите полицаи изминаха шест километра по Шосе 30, където ги чакаше караваната, която Бел бе взел от фирмата за коли под наем на Фред Фишър. Стив Фар я беше докарал на уговореното място, за да осигури подслон на отряда.
Влязоха вътре. Джеси, Трей и Нед лакомо погълнаха сандвичите, които Стив бе донесъл. Люси изпи цяла бутилка вода и пропусна храненето, Фар и Бел (благословени да са) се бяха сетили да донесат и чисти униформи.
Люси се обади на Джим, за да съобщи, че са проследили бегълците до някаква дървена вила, в която явно бяха влезли с взлом.
— Гледали са телевизия, можеш ли да си представиш? — завърши тя.
Беше станало прекалено тъмно, за да продължат търсенето, и решиха да изчакат до съмване.
Люси взе комплект чисти дрехи и влезе в банята. В малката кабина тя първо изми косата, лицето и врата си, после, както обикновено, плахо насапуниса плоските си гърди, усещайки белезите от операцията. Накрая, малко по-уверено, продължи с корема и бедрата си.
Замисли се защо толкова категорично отказва да се подложи на пластична операция или на реконструктивна хирургия, при която, както й бе обяснил един лекар, се взима мастна тъкан от бедрата или седалището и с нея се изграждат гърдите.
Защото, отговаряме си тя, щяха да бъдат изкуствени. Нямаше да са истински.
Всъщност какво толкова?
След това се замисли за Линкълн Райм. Той беше половин човек. Краката и ръцете му бяха безполезни, не можеше да се оправя без количката и болногледача. Мисълта за него й напомни за Амелия Сакс и я изпълни с нова ярост.
Люси се избърса, облече си чиста фланелка. Сети се за сутиените си, които преди две години искаше да изхвърли, но по някаква неясна причина още държеше в едно чекмедже. После навлече униформената си блуза и панталоните и излезе от банята. Джеси тъкмо затваряше телефона.
— Нещо ново? — попита го тя.
— Не. Още работят по уликите.
Той й предложи сандвич, но тя поклати глава. Седна и извади оръжието си от кобура.
— Стив, донесе ли онова, за което те помолих?
Младият мъж вдигна поглед от вестника си.
— А, да.
Отвори жабката на караваната, извади кутия с патрони „Ремингтън“ и й ги подаде. Тя изпразни пълнителя и го зареди с новите боеприпаси — кухи куршуми, които причиняват повече поражения на меките тъкани на човешкото тяло.
Джеси я погледа известно време, после, точно както беше предполагала, отбеляза тихо:
— Амелия не е опасна.
Люси го погледна в очите.
— Джеси, всички си мислехме, че Мери Бет е при океана, а се оказа, че е точно в обратната посока. Всички мислеха, че Гарет е глупаво хлапе, а той е хитър като лисица и вече ни прати за зелен хайвер поне пет пъти. Вече за нищо не мога да бъда сигурна. Може би Гарет крие някъде оръжия и планира да ни устрои засада.