Служителят от данъчното му съобщи, че в щата има два такива фургона. В единия случай, близо до Блуридж, фургонът бил продаден на младо семейство, което в момента живеело там. Другият, близо до река Пакенок, не си струвал труда да се продава. Даде и местонахождението му: на черен път на около половин километър от реката, в квадрант В-6 на картата.
Райм веднага се обади на Люси и останалите и ги насочи към мястото. Щяха да се приближат по съмване и ако Гарет и Амелия бяха вътре, да ги обградят и да ги накарат да се предадат.
Последните сведения, които се получиха от тях, бяха, че открили фургона и се приближавали внимателно.
Недоволен, че работодателят му не е мигнал цяла нощ, Том изгони Бен от стаята и се зае с обичайните сутрешни процедури.
— Високо е, Линкълн — измърмори, оставяйки апарата за измерване на кръвно налягане.
Високото кръвно можеше да причини пристъп на дисрефлексия, която да доведе до инсулт. Райм обаче не му обърна внимание. Беше възбуден, отчаяно искаше да открие Амелия. Вдигна очи. В стаята влезе Джим Бел, по лицето му се четеше тревога. Бен Кър, също разстроен, вървеше след него.
— Какво има? — попита нетърпеливо Райм. — Добре ли е Амелия…
— Тя уби Джеси — прошепна Бел. — Застреляла го в главата.
Том застина. Погледна Райм.
— Тъкмо щял да арестува Гарет — продължи шерифът. — Тя го застреляла и двамата избягали.
— Не, не е възможно — промълви Райм. — Има някаква грешка. Някой друг го е направил.
Бел поклати глава:
— Нед Спото е видял всичко… Не казвам, че го е убила умишлено. Нед се хвърлил върху нея и тя натиснала спусъка, без да иска, но въпреки това става дума за убийство.
Амелия, второ поколение ченге, Дъщерята на стражаря, бе убила колега. Най-лошото престъпление за един полицай.
— Стига толкова, Линкълн. Трябва да извикам вече щатската полиция.
— Чакай, Джим. Моля те… Тя вече е отчаяна, уплашена. Също и Гарет. Ако извикаш командосите, рискуваш живота на още хора. Те ще ги застрелят.
— Ами, крайно време е — сопна се Бел. — Още от началото трябваше да ги застреляме.
— Аз ще ги намеря. Съвсем близко съм.
— Дадох ти възможност да го направиш и гледай какво стана.
— Ще ги открия и ще я убедя да се предаде. Сигурен съм, че ще успея. Ще…
Изведнъж Бел бе избутан встрани и в стаята нахълта Мейсън Жермен.
— Мръсник! — изкрещя той и се хвърли към инвалида.
Том му препречи пътя, но якият полицай го блъсна на пода. Хвана Райм за ризата:
— Шибан инвалид! Дошъл си да си играеш…
— Мейсън! — Бел се опита да го дръпне, но Мейсън отново го изблъска.
— … игрички с веществените доказателства, да си измисляш гатанки. Заради теб един добър човек загина!
Полицаят вонеше силно на афтършейв. Райм извърна глава.
— Ще те убия! Ще те…
Мейсън млъкна. Бен Кър го хвана през кръста и го изблъска встрани.
— Кър, по дяволите, пусни ме! — извика изненадано Мейсън. — Мръсник! Арестувам те!
— Успокой се, заместник-шериф — каза бавно мъжагата.
Мейсън посегна към кобура, но Бен стисна здраво китката му със свободната си ръка. Погледна шерифа, който кимна, после пусна Мейсън. Полицаят се обърна гневно към Бел:
— Ще отида там, ще открия онази жена и ще…
— Никъде няма да ходиш, Мейсън. Ако искаш да продължиш да работиш в това шерифство, ще изпълняваш каквото ти кажа. Оставаш в офиса! Ясно ли е?
— По дяволите, Джим. Тя…
— Ясно ли е?
— Да, ясно е, дявол да те вземе!
Мейсън изхвърча от стаята.
— Добре ли си? — попита Бел.
Райм кимна.
— А вие? — обърна се към Том.
— Нищо ми няма.
Болногледачът оправи ризата на Райм. После, въпреки протестите на криминолога, отново му премери кръвното.
— Все същото — отбеляза. — Високо, но не критично.