— Онзи от Блакуотър Ландинг. Мъжът с тъмния гащеризон, който уби Били Стейл.
Мери Бет поклати глава:
— Ама… Гарет уби Били. Той го удари с лопатата. Видях го. Стана пред очите ми. После ме отвлече.
Мери Бет никога не беше виждала такова изражение. Пълен шок и объркване. Червенокосата понечи да се обърне към Гарет, но нещо привлече погледа й: полицата с няколко зеленчукови консерви „Чичо Джон“. Тя се приближи до тях като сомнамбул и взе една. Загледа картинката на етикета — весел рус фермер с тъмен гащеризон и бяла риза.
— Всичко си измислил — прошепна тя на Гарет. Вдигна консервата: — Няма никакъв мъж. Излъгал си ме.
Гарет пристъпи напред и с бързината на скакалец смъкна белезниците от колана на червенокосата и ги щракна около китките й.
— Съжалявам, Амелия — каза той, — но ако ти бях казал истината, нямаше да ме освободиш. Нямаше друг начин. Трябваше да се върна за Мери Бет.
36.
Линкълн Райм трескаво разглеждаше списъка с уликите.
„Какво, по дяволите, прави този хроматограф толкова време?“
Джим Бел и Мейсън Жермен седяха мълчаливо. Люси се беше обадила да съобщи, че са загубили следата и чакат на няколко километра северно от фургона — квадрант В-5 на картата.
Хроматографът бръмчеше, всички чакаха резултатите.
Дългото мълчание най-после бе прекъснато от гласа на Бен Кър:
— Знаеш ли как ме наричат? Сигурно вече си се досетил.
Райм го погледна въпросително.
— Биг Бен — обясни зоологът, — на големия часовник в центъра на Лондон.
— Не се бях сетил. В училище ли ти викаха така?
— В гимназията. Като бях на шестнайсет, бях метър и деветдесет висок и тежах сто килограма. Много ми се присмиваха. Винаги съм се срамувал от външния си вид. Затова може би реагирах малко странно, като те видях за пръв път.
— Другите момчета сигурно много са те тормозили — отбеляза Райм, без да показва дали приема, или отхвърля извинението.
— И още как. Докато не пораснах. После взех първо място по борба за юноши и нокаутирах Дарил Тенисън за три секунди. Доста повече време му трябваше, за да се съвземе.
— Аз бягах много от часовете по физическо — призна Райм. — Фалшифицирах извинителни бележки от името на лекаря и родителите си, доста се бях ошлайфал. Вместо това ходех в химическата лаборатория.
— Сериозно?
— Поне два пъти седмично.
— И си правил експерименти?
— Четях много, играех си с апаратите… Няколко пъти водих и Соня Мецгер.
Том и Бен се засмяха.
Споменаването на Соня, първата му приятелка, го накара отново да се замисли за Амелия Сакс.
— Готово — обяви Бен.
Мониторът на апарата просветна и показа хроматографския профил на пробата, която Райм бе поискал от Джим Бел. Едрият младеж кимна:
— Ето: петдесет и пет процентен алкохол, вода, много минерални соли. Има следи от формалдехид, фенол, фруктоза, декстроза и целулоза.
— Това ми стига — каза Райм.
Помисли си: „Рибата може да е на сухо, но май са й пораснали бели дробове.“
— Допуснах грешка — обяви той. — Голяма грешка. Предположих, че маята е от воденицата, не от затвора на Мери Бет. В коя воденица обаче има мая? Само хлебарниците я използват. Значи… — той вдигна вежди и погледна Бел — е от някое място, където правят това.
Кимна към една бутилка на масата. Беше накарал Бел да я донесе от мазето на шерифството. Когато полицаите освобождаваха кабинета, за да го оборудват като лаборатория, бе видял един от тях да изнася няколко бутилки от нектар. Вътре имаше домашно уиски.
— Захарта и маята се слагат за закваска — обясни криминологът. — А целулозата в тази проба вероятно е от хартиените филтри, които, предполагам, се използват за прецеждане на уискито.
— Да — потвърди Бел, — повечето хора, които варят незаконно уиски, използват филтри за кафе.
— Точно като влакната от дрехите на Гарет. А декстрозата и захарозата са сложни въглехидрати от плодовете. От плодовия сок, който е останал в бутилката, преди да налеят уискито. Бен каза, че бил стипчив, като сок от френско грозде. Нали тези бутилки се използват най-често за наливане на уискито, а, Джим?
— Да, нектар „Оушън спрей“.
— Значи Гарет държи Мери Бет в някоя барака, в която се е правило нелегално уиски, вероятно изоставена след акцията.