— Сакс, там ли си?
— Не! — прошепна Гарет. — Не отговаряй! Нека си помислят, че ни няма.
Тя не му обърна внимание. Стана и се приближи до счупения прозорец. Пред бараката, на неравния черен път, бе спрял черният микробус на криминолога. Самият Райм седеше в инвалидната си количка. Беше се приближил колкото можеше повече до бараката — една купчина пръст го бе спряла. Том стоеше зад него.
— Здравей, Райм.
— Тихо! — изсъска момчето.
— Може ли да поговорим? — попита криминологът.
„Какъв смисъл има?“ — помисли тя.
— Да — отвърна.
Приближи се до вратата и нареди на Гарет:
— Отвори я. Излизам.
— Не, това е клопка. Ще ни нападнат…
Тя го погледна в очите:
— Отвори, Гарет!
Той се наведе и издърпа летвите, с които бе подпрял вратата. Сакс се показа навън, белезниците й дръннаха.
— Той го е направил, Райм. Той е убил Били… Сгреших. Страшно сбърках.
Тя седеше на едно стъпало пред вратата.
Криминологът затвори очи. „Какъв ли ужас изпитва?“ — помисли си той. Огледа я внимателно: бледото лице, студените й очи.
— Добре ли е Мери Бет?
— Да. Уплашена е, но е жива и здрава.
— Видяла ли го е?
Сакс кимна.
— Не е имало никакъв мъж с тъмен гащеризон, нали?
— Не. Гарет си го е измислил, за да го освободя. Планирал е всичко от самото начало. Насочил ни е на грешна следа към Аутърбанкс. Беше си приготвил лодка с провизии. Измислил е какво да прави, ако полицаите го открият. Имал си е дори скривалище: онзи фургон, който откри. Ключът беше от него, нали? По него си го открил.
— Да, по ключа — потвърди Райм.
— Трябваше да се досетя. Ако се бяхме скрили на друго място…
Амелия беше с белезници на ръцете, Гарет надничаше от прозореца с револвер в ръка. Тук вече ставаше дума за заложници. Гарет нямаше да се предаде доброволно. Време беше да извикат ФБР. Един приятел на Райм, Артър Потър, макар и пенсионер, бе най-големият специалист в преговорите за освобождаване на заложници. Живееше във Вашингтон и можеше да пристигне за няколко часа.
— А Джеси Корн? — попита тихо Райм.
— Не знаех, че е той, Райм. Мислех, че е един от приятелите на Кюлбо. Другият полицай ме нападна и аз стрелях, без да искам. Грешката обаче е моя: бях се прицелила в човек с необезопасено оръжие. Наруших правило номер едно.
— Ще ти наема най-добрия адвокат в страната.
— Има ли смисъл?
— Има смисъл, Сакс. Има. Ще измислим нещо.
Тя поклати глава:
— Няма какво да се измисля, Райм. Това е убийство. Случаят е ясен.
Изведнъж се сепна. Погледна зад него:
— Какво е…
Отзад се чу женски глас:
— Амелия Сакс, арестувана си!
Райм се опита да се извърне, но не успя. Духна в контролното устройство на количката и я завъртя настрани. Люси и другите двама полицаи тичаха приведени между дърветата. Бяха готови за стрелба и следяха внимателно прозорците на бараката. Двамата мъже ползваха за прикритие дърветата. Люси вървеше открито, право към Райм, Амелия и Том, като държеше на прицел Сакс.
Как бяха открили бараката? Микробуса ли бяха чули? Дали бяха попаднали отново на следите на Гарет?
Или Бел бе изменил на думата си и ги беше насочил?
Люси се приближи до Сакс и я удари с юмрук в лицето. Сакс леко присви очи от болка и отстъпи крачка назад.
— Не! — изкрещя Райм.
Том излезе напред, но Люси не му обърна внимание. Хвана Сакс за ръката.
— Тук ли е Мери Бет?
— Да.
По брадичката на Сакс потече кръв.
— Добре ли е?
Сакс кимна. Люси погледна прозореца на бараката:
— Оръжието ти у него ли е?
— Да.
— По дяволите — изруга Люси. Извика на другите полицаи: — Нед, Трей, вътре е. И е въоръжен. — Обърна се към Райм: — Съветвам ви да се прикриете.
После дръпна Сакс зад микробуса. Райм и Том ги последваха.
Люси стисна Сакс за ръката:
— Той го е направил, нали? Мери Бет е потвърдила. Гарет е убил Били.
Сакс сведе очи към земята:
— Да… Съжалявам. Аз…
— Съжалението ти няма да помогне на никого. Най-малко на Джеси Корн… Гарет има ли друго оръжие?
— Не знам. Не видях да има.