Люси се обърна към бараката и изкрещя:
— Гарет, чуваш ли? Аз съм Люси Кър. Искам да оставиш оръжието и да излезеш с ръце на тила. Веднага!
Вместо отговор вратата на бараката се затръшна. Люси извади мобифона си и започна да набира.
— Здрасти, заместник-шериф. Трябва ли ви помощ? — прекъсна я мъжки глас.
Тя се обърна:
— О, само това не!
Райм също погледна в посоката, от която се чу гласът. Висок мъж с коса, вързана на опашка, и ловджийска пушка вървеше към тях през тревата.
— Кюлбо — изкрещя Люси, — тук аз командвам! Не мога да се разправям и с теб. Изчезвай!
Друг мъж, въоръжен с черна пушка, вървеше през поляната към бараката.
— Това Шон ли е? — попита полицайката.
— Да, и Харис Томъл е тук.
— Ако момчето е в бараката, ще ви е нужна малко помощ да го изкарате — не отстъпваше Кюлбо. — Какво да правим?
— Това е полицейска акция, Рич. Нямаме нужда от вас. Изчезвайте. Трей! Разкарай ги оттук.
— Хайде, Рич, няма вече награда. Откажете се и… — тръгна към тях Нед Спото.
Кюлбо вдигна пушката и стреля. Куршумът улучи Нед в гърдите, ударната вълна го отхвърли няколко метра назад.
Трей погледна изумено Харис Томъл. И двамата изглеждаха еднакво изненадани, останаха неподвижни за няколко секунди. После О’Сараян стреля три пъти, Трей се хвана за корема и се свлече на земята.
— Не! — изкрещя Люси.
Инстинктивно насочи дулото към Кюлбо, но докато реагира, тримата мъже залегнаха във високата трева.
След секунди Томъл се опомни от изненадата и стреля. С първия изстрел от дългата си пушка счупи предното стъкло на микробуса.
37.
В микробуса, близо до мястото, на което само преди секунди бяха стояли Сакс и Люси, се забиха още куршуми. Том опитваше да измъкне тежката количка от калта.
— Линкълн! — изкрещя Сакс.
— Добре съм. Скрийте се от другата страна на микробуса.
— Гарет ще ни вземе на прицел оттам — възрази Люси.
— Само че не той стреля в момента — отбеляза Сакс. — Хайде, мърдай!
Чу се нов изстрел и сачмите прехвърчаха на сантиметри от нея. Том успя да измъкне количката и я избута към безопасната страна на микробуса, без да обръща внимание на изстрелите.
— Пази се — предупреди го Райм.
Двете жени ги последваха.
— Защо, по дяволите, го правят? — възкликна Люси.
Стреля няколко пъти, О’Сараян и Томъл залегнаха. Райм не виждаше Кюлбо, но знаеше, че едрият мъж е някъде пред тях. Пушката му беше далекобойна и имаше оптически мерник.
— Свали ми белезниците и ми дай оръжие — изкрещя Сакс.
— Послушай я — обади се Райм. — Тя е по-добър стрелец от теб.
Полицайката поклати глава, удивена, че й предлагат такова нещо. По микробуса продължаваха да тракат куршуми.
— Те имат пушки! — настоя Сакс. — Не можеш да се справиш с тях.
— Какво става? — промълви Люси ужасена, по бузите й потекоха сълзи. — Какво става?!
Прикритието им нямаше да издържи много. Микробусът ги пазеше от Кюлбо, но другите двама заобикаляха от двете страни и след няколко минути щяха да ги подложат на кръстосан огън.
Люси стреля още два пъти — в тревата, където бе видяла проблясване от цевта на пушка.
— Само хабиш патроните. Изчакай да се покажат — посъветва Сакс. — Иначе…
— Млъквай, по дяволите — сряза я Люси. Опипа джобовете си: — Къде се дяна скапаният телефон?
— Линкълн — обади се Том. — Ще те смъкна от количката. Прекалено добра мишена си така.
Райм кимна. Болногледачът разкопча ремъците, хвана го през гърдите и го свали внимателно на земята. Райм се опита да вдигне глава, за да наблюдава какво става, но силна болка проряза врата му. Наложи се да се отпусне на тревата, докато му мине. Никога не се беше чувствал толкова безпомощен.
Чуха се нови изстрели, този път по-близо. Някой се изсмя. Нападателите явно се забавляваха.
— Почти са ни обградили — промърмори Люси.
— Колко патрона ти остават? — попита Сакс.
— Три. И един резервен пълнител.
— С шест патрона ли?
— Да.
Един куршум уцели инвалидната количка и я събори сред облак прах.
Люси стреля по О’Сараян, но пак не улучи. По ответния изстрел стана ясно, че скоро ще бъдат заобиколени.