Тук щяха да загинат, притиснати между разбития микробус и бараката. Райм се запита какво ли ще почувства, когато куршумите се забиват в тялото му. Никаква болка, разбира се, нищо нямаше да усети. Погледна Сакс, по лицето й бе изписано отчаяние.
„Ти и аз, Сакс…“
После обърна глава към бараката.
— Гледайте!
Жените се обърнаха. Гарет беше отворил вратата.
— Бързо вътре — изкрещя Сакс.
— Луда ли си? Гарет е с тях. Комбина са.
— Не — отсече Райм. — Можеше да ни застреля през прозореца, но не го направи.
Съвсем наблизо проехтяха още два изстрела. Храстите се размърдаха, Люси се прицели.
— Не хаби куршумите! — изкрещя Сакс.
Люси обаче стреля два пъти. Камъкът, който единият от нападателите бе хвърлил, за да я подмами, се изтърколи от храстите. Сакс бързо се хвърли върху Люси и я дръпна. Сачмите от пушката на Томъл прелетяха на сантиметри от тях и се забиха в микробуса.
— По дяволите! — изруга полицайката и отново зареди.
— Бягайте вътре! — изкрещя Райм. — Бързо.
Люси кимна:
— Добре.
— Хвани ме по пожарникарския начин — нареди Райм.
Това е най-лошият начин за пренасяне на инвалид — има опасност да се увредят някои части от тялото му. Така обаче пренасянето щеше да е най-бързо и Том щеше да се изложи за най-кратко време на куршумите. Освен това тялото на Райм щеше да му служи за прикритие.
— Не — възрази болногледачът.
— Хайде, Том. Недей да спориш.
— Ще ви прикривам — извика Люси. — Тръгвайте. Готови?
Сакс кимна. Том вдигна Райм на ръце, сякаш носеше дете.
— Том… — запротестира инвалидът.
— Тихо, Линкълн, ще действам, както аз реша.
— Хайде! — изкрещя Люси.
Прозвучаха няколко силни изстрела. Ушите на Райм заглъхнаха, зрението му се замъгли.
Във вратата на бараката се забиха няколко куршума. Тримата се вмъкнаха вътре. След секунди дотича и Люси. Затръшна вратата зад гърба си. Том остави внимателно Райм на дивана.
На един стол седеше млада жена и ужасено гледаше инвалида. Явно това беше Мери Бет Макконъл.
Гарет Ханлън седеше на друг стол и пукаше нервно с кокалчетата на пръстите си. Лицето му бе възпалено, в очите му се четеше ужас.
Люси се прицели в главата му:
— Дай оръжието! Веднага!
Той примигна и веднага й го подаде. Тя го прибра и изкрещя нещо. Райм не чу какво: гледаше ужасените очи на момчето. Очи на уплашено дете.
„Разбирам защо си го направила, Сакс — помисли си той. — Сега разбирам защо си му повярвала. Защо си решила да му помогнеш. Разбирам…“
— Всички ли са добре? — попита той.
— Да — отвърна Сакс.
Люси кимна.
— Всъщност — обади се виновно Том, — не съвсем.
Вдигна ръка от корема си, където личеше изходната рана от куршум. После падна тежко на колене.
38.
„Провери за разкъсани кръвоносни съдове, спри кръвотечението, ако е възможно, провери дали пациентът не е в шок.“
Като патрулиращ полицай Амелия Сакс бе изкарала пълен курс по спешна помощ. Наведе се над Том и огледа раната.
— Свали тези белезници — извика тя. — Така не мога да му помогна.
— Не — отказа категорично Люси.
— Как си, Том? — попита Райм. — Кажи нещо.
— Изтръпвам… Чувствам се… странно…
Болногледачът затвори очи и изпадна в безсъзнание.
Над главите им се чу трясък. Един куршум проби дървената стена. В същото време във вратата се заби нова порция сачми. Гарет подаде на Сакс няколко салфетки. Тя ги взе с две ръце и натисна с тях раната на Том. Удари го леко по бузата. Той не реагира.
— Жив ли е? — попита отчаяно Райм.
— Диша. Едва-едва, но все пак диша. Изходната рана не е много лоша, но не знам какви са поражения на вътрешните органи.
— Защо го правят? — възкликна Люси.
— Джим каза, че се занимавали с незаконно производство на уиски — обясни Райм. — Може би бараката е била тяхна и не искат да се разбере. А може би наблизо има нарколаборатория.
— Докато бях сама, дойдоха двама души — обади се Мери Бет. — Опитаха се да разбият вратата. Може да са комбина.
— Къде е Бел? — попита Люси. — А Мейсън?
— Ще дойдат след половин час.
Люси поклати глава. Отново погледна през прозореца. Прицели се.