— Стига, дай на мен! — извика Сакс.
Люси не й обърна внимание и стреля. По физиономията, която направи, стана ясно, че пак е пропуснала. Присви очи и се обърна към момчето, което стоеше неподвижно, свито на пода, сковано от паника:
— Шон е намерил някаква червена туба. Какво има вътре, Гарет? Газ ли? Гарет! Отговори ми!
— Какво има в червената туба, Гарет?
— Ами, такова… керосин. За лодката.
— По дяволите, искат да запалят бараката.
— Мамка му — изкрещя Гарет. Изправи се на колене и погледна ужасено Люси.
Сакс единствена предвиди какво е намислил.
— Не, Гарет, недей…
Момчето не й обърна внимание, скочи, блъсна вратата и изскочи навън. След него по вратата затракаха куршуми. Не се разбра дали са го уцелили.
След това изстрелите престанаха; нападателите се приближаваха към бараката.
Сакс огледа прашната стая:
Мери Бет седеше свита на стола и плачеше.
Люси, с изпълнени с ярост очи, проверяваше оръжието си.
Том, бял като платно, лежеше неподвижно на земята.
Линкълн Райм лежеше по гръб и дишаше тежко.
„Ти и аз…“
Тя прошепна на Люси:
— Трябва да се справим сами с тях. Ти и аз.
— Те са трима. Имат пушки.
— След броени минути тази барака ще избухне в пламъци и ние или ще изгорим живи, или ще бъдем застреляни, като излезем. Нямаме избор. Свали ми белезниците. Хайде.
— Как да ти се доверя? Ти ни устрои засада край реката.
— Засада ли? Какви ги дрънкаш?
— Какви ги дрънкам ли? Използва лодката, за да ни подмамиш и започна да стреляш, когато Нед влезе във водата.
— Глупости! Вие започнахте да стреляте, защото си мислехте, че сме под лодката.
— Ти първа започна…
Люси млъкна. Сакс също разбра какво е станало.
— Били са те — каза тя. — Кюлбо и другите. Някой от тях е стрелял, за да ви сплаши или да ви предизвика.
— А ние си помислихте, че си ти.
За момент изражението на Люси се смекчи, но после очите й отново заблестяха от гняв — явно се сети за Джеси Корн.
Сакс протегна ръце:
— Нямаме друг избор.
Полицайката я изгледа, после отключи белезниците. Сакс разтри китките си:
— Колко патрона ни остават?
— Аз имам три.
— А аз — пет.
Сакс измъкна дългия си „Смит и Уесън“ от кобура на Люси. Погледна Том. Мери Бет се изправи:
— Аз ще се погрижа за него.
— Само едно трябва да знаеш. Хомосексуалист е. Изследван е, но…
— Няма значение. Ще внимавам. Действайте.
— Сакс — заговори Райм. — Аз…
— По-късно, Райм. Нямаме време за приказки.
Тя се приближи до вратата, хвърли бърз поглед навън, запомняйки разположението на различните предмети, зад които можеше да се скрие, и зае позиция за стрелба. Отново беше свободна, отново въоръжена. Вече не мислеше за нищо друго, нито за Райм и операцията му, нито за Джеси Корн, нито за предателството на Гарет Ханлън, нито за това, което я очакваше, ако успееха да се измъкнат живи.
„Когато се движиш, не могат да те хванат…“
Обърна се към Люси:
— Излизаме. Ти тръгваш наляво, към микробуса. В никакъв случай не спирай до него! Продължаваш, докато не се скриеш в тревата. Аз отивам надясно, към онова дърво. Залягаме в тревата и започваме да се промъкваме към гората, за да им излезем в гръб.
— Ще ни видят, като излизаме.
— Трябва да ни видят. Нека знаят, че се крием някъде в тревата. Така ще им отвлечем вниманието от бараката. Не стреляй, ако не си сигурна. Ясно ли е?
— Ясно.
Сакс хвана дръжката на вратата. Погледите им се срещнаха за миг.
Шон О’Сараян и Томъл бяха заети с керосина и не гледаха към предната врата. Затова нямаха време да вдигнат пушките си, когато двете жени изскочиха и се втурнаха към прикритията си.
Кюлбо стоеше по-назад, за да ги прикрива, но явно и той не очакваше някой да излезе от бараката, защото, когато стреля, Сакс и Люси вече се бяха скрили в гъстата трева.
О’Сараян и Томъл също залегнаха в тревата, Кюлбо изрева:
— Оставихте ги да се измъкнат. Къде, по дяволите, гледате?
Стреля още веднъж по Сакс, тя залегна и когато отново погледна, вече не се виждаше.