Двамата с Кюлбо бяха затънали сериозно и ако искаха да прекарат остатъка от живота си извън затвора, трябваше да довършат работата докрай.
Изведнъж зад едно дърво видя нещо тъмно — кафявата униформена блуза на Люси Кър.
Той се запромъква към нея. Как ли щеше да се почувства, преди да я застреля? Винаги я беше харесвал. Е, поне преди лекарите да я орежат. Реши, че това може леко да го разколебае. Мишената не беше добра — само част от гърдите й се показваше иззад дънера. С карабина щеше да му е доста трудно. С ловната пушка обаче беше фасулска работа. Той нагласи наконечника на цевта така, че сачмите да се разпръснат в по-голям радиус, за да увеличи вероятността за попадение.
Изправи се бързо, прицели се направо в блузата и стреля.
Откатът го блъсна назад. Той присви очи.
„О, Господи… Не и това!“
Блузата се развяваше свободно от вятъра, надупчена от сачмите. Полицайката я бе закачила на дървото за примамка.
— Предай се, Харис — извика Люси зад гърба му. — Всичко свърши.
— Добър номер. Успя да ме метнеш.
Той се обърна. Държеше пушката на нивото на кръста си, скрита в тревата и насочена към нея. Люси бе по фланелка.
— Хвърли пушката — заповяда тя.
— Вече я хвърлих.
— Вдигни си ръцете. Хайде, Харис. Последно предупреждение.
— Слушай, Люси…
Тревата бе висока над метър. Можеше бързо да клекне и да стреля в краката й. Но беше рисковано.
Изведнъж забеляза нещо: погледа й. Беше прекалено несигурен.
Блъфираше!
Той се ухили:
— Свършили са ти патроните.
Отчаяното й изражение потвърждаваше предположението му. Той вдигна пушката и се прицели.
— Моите обаче не са — чу се нечий глас наблизо.
Червенокосата! Той бързо се обърна. Мислеше си: „Няма да стреля. Тя е жена? Тя е…“
Чу гръм. Последното, което почувства, бе лек натиск отстрани на главата.
Мери Бет се показа на вратата и извика, че Кюлбо е мъртъв, а Райм и Гарет са добре.
Амелия Сакс се приближи до трупа на Шон О’Сараян. Люси отиде да провери Харис Томъл. Наведе се и вдигна скъпата пушка. Даде си сметка, че би трябвало да изпитва ужас, че взима оръжие от ръцете на мъртвец, а всъщност се интересуваше само дали е заредено.
На двайсетина метра от нея Сакс оглеждаше О’Сараян с насочено към него оръжие.
Люси взе блузата си и я облече. Беше надупчена, но тя се чувстваше неловко да ходи само по фланелка. Застана до дървото и продължи да наблюдава Сакс.
„Предадена от тялото си, от съпруга си, от Господ, а сега и от Амелия Сакс…“
Погледна Харис Томъл. Между него и гърба на Сакс имаше пряка видимост. Сценарият беше правдоподобен: Томъл се криел в тревата, изправил се, застрелял Сакс в гърба…
Люси вдигна пушката. Имаше чувството, че е лека като перце. Допря я до бузата си. При допира до студения метал си спомни как след операцията лежеше, долепила лице до хромираната табла на болничното легло. Прицели се в гърба на Сакс. Щеше да умре бързо и безболезнено.
Също като Джеси Корн.
Зъб за зъб.
Допря показалец до спусъка.
После свали пушката и се обади на щатската полиция.
Медицинският хеликоптер пристигна първи, санитарите превързаха Том и го откараха в болницата. Един остана да се грижи за Линкълн Райм, чието кръвно налягане се беше покачило до критични граници.
След малко кацна и полицейският вертолет. Командосите арестуваха първо Сакс. Оставиха я да лежи в прахта със заключени зад гърба ръце, след което влязоха в бараката за Гарет Ханлън.
39.
Том щеше да се оправи.
Лекарят от спешното отделение на Университетския медицински център в Ейвъри заяви лаконично:
— Куршумът ли? Минал и заминал. Не е уцелил важни органи.
Въпреки това болногледачът нямаше да е в състояние да изпълнява задълженията си месец-два.
Бен Кър доброволно се отказа от лекциите в университета за няколко дни, за да помага на Райм.
— Не заслужаваш да ти се помага, Линкълн — изръмжа той. — Изобщо не разтребваш след себе си.