Понеже не беше свикнал още с шегите за инвалиди, той бързо погледна Райм, за да види дали този вид са позволени. Киселата гримаса на криминолога бе красноречива. Райм обаче преглътна шегата, защото работата, с която предлагаше да се нагърби младежът, изискваше човек да й посвети цялото си време, пък и бе доста неприятна, особено ако пациентът е Линкълн Райм. Доктор Шерил Уивър обеща да осигури болногледач от медицинския център.
— Все пак се навъртай наоколо, Бен — каза Райм. — Може да ми потрябваш. Повечето ми болногледачи не издържат дълго.
Разследването срещу Амелия Сакс вървеше зле. Балистичната експертиза доказа, че куршумът, причинил смъртта на Джеси Корн, е изстрелян от нейния „Смит и Уесън“. Въпреки че Нед Спото бе мъртъв, Люси Кър разказа какво й е казал за злополуката. Браян Макгуайър обяви, че ще иска смъртно наказание. Добродушният Джеси бе любимец на жителите на града, пък и беше загинал при изпълнение на служебния си дълг. Делото щеше да има голям отзвук.
Джим Бел и щатската полиция се опитаха да разберат защо Кюлбо и приятелите му са искали да убият Райм и останалите. Един следовател от Роли откри десетки хиляди долари, скрити в домовете им.
— Множко, за да са само от незаконно производство на уиски — отбеляза детективът. После, сякаш четеше мислите на Райм, добави: — Близо до бараката сигурно има някаква нарколаборатория. Сигурно са сметнали Гарет за заплаха за бизнеса си. Ще говорим с него за това. Може да е видял нещо.
Бел, също както Райм, подозираше, че двамата мъже, които се бяха опитали да изнасилят Мери Бет, също са замесени в производството на наркотици. Щатската полиция започна издирване.
Райм седеше в инвалидната си количка (работеща въпреки дупката от куршума) в импровизираната лаборатория и чакаше да пристигне новият му болногледач. Тъкмо размишляваше върху съдбата на Сакс, когато на прага се появи сянка.
Криминологът вдигна очи и видя Мери Бет Макконъл.
— Господин Райм?
Беше красива, усмихната, с хубави зелени очи. Нищо чудно, че Гарет бе хлътнал по нея. Главата й беше бинтована.
— Как е главата? — попита Райм.
— Доста голям белег ще ми остане. Ще се наложи да си реша косата все напред. Иначе нищо сериозно.
Както всички останали, Райм си отдъхна, като научи, че Гарет всъщност не я е изнасилил. Поне за напоената с кръв салфетка бе казал истината. Стреснал я, докато се криела в мазето на бараката. Тя се изправила рязко и се ударила в една ниска греда. Бил е възбуден, но това е нормално за един подрастващ. Не й сторил нищо, само я качил горе и я превързал. След това дълго й се извинявал, че се е наранила заради него.
— Исках само да ви благодаря — каза момичето. — Не знам какво щеше да стане с мен, ако не бяхте вие. Съжалявам за приятелката ви. Ако не беше постъпила така, сега сигурно щях да съм мъртва. Онези мъже щяха… е, можете да си представите какво щяха да направят. Предайте й благодарностите ми.
— Непременно. Бихте ли ми отговорили на един въпрос?
— Какъв?
— Знам, че сте дали показания на Джим Бел. Аз обаче научих за случилото се на Блакуотър Ландинг само от уликите. Бихте ли ми разказали какво точно стана?
— Разбира се… Отидох край реката да събера още от онези останки. Когато вдигнах глава, Гарет стоеше пред мен. Разтревожих се. Досаждаше ми. Винаги щом ме видеше, идваше и започваше да ми говори. Онази сутрин беше страшно възбуден. Все повтаряше: „Не трябваше да идваш сама, опасно е, на Блакуотър Ландинг се случват нещастия“, такива неща. Започваше да ме плаши. Казах му да ме остави на мира. Че имам работа. Той ме хвана за ръката и се опита да ме накара да си тръгна. После Били Стейл излезе от гората, закрещя и се нахвърли отгоре му с лопатата. Гарет обаче я измъкна от ръцете му и го уби. После отново ме хвана, завлече ме на лодката си и ме закара в бараката.
— От колко време ви дебне?
Мери Бет се засмя:
— Да ме дебне ли? Не, не. Не слушайте какво говори майка ми. Преди около шест месеца няколко момчета искаха да го бият. Аз го спасих. Затова, предполагам, е решил, че сме гаджета. Вървеше подир мен, но не правеше нищо лошо. Възхищаваше ми се отдалеч, като таен обожател. Сигурна бях, че няма да ми направи нищо. — Усмивката й се стопи: — До онзи ден. — Погледна часовника си: — Е, трябва да вървя. А, исках да ви питам и друго. Ако костите не ви трябват вече, мога ли да си ги прибера?
— Какво кости? — попита Райм.
— Ами, онези от Блакуотър Ландинг. Които събирах, когато Гарет ме отвлече.