40.
Линкълн Райм седеше сам в импровизираната лаборатория и се бе съсредоточил върху списъка на веществените доказателства. Проследи по картата течението на Пакенок, от изворите й в Грейт Дизмал Суомп, през Блакуотър Ландинг, до океана на запад.
В единия край картата бе леко намачкана. Така, че на човек да му се прииска да стане и да я оправи.
„Така тече животът ми през последните няколко години — помисли си той. — Не мога да оправя нищо сам.“
„А може би скоро ще бъда в състояние сам да се справям. След като доктор Уивър ме нареже и запълни дупките с чудодейните си препарати от акулски зародиши… може би тогава ще мога да прокарам ръка по тази карта и да изпъна малката неравност.“
„Безполезно движение, но какво удовлетворение ще ми донесе…“
Отвън се чуха стъпки. Вероятно от тежки военни обувки с твърди подметки. По интервала между стъпките личеше, че човекът е висок. Райм реши, че е Джим Бел, и действително самият шериф влезе в стаята.
— Линкълн, какво има? — попита шерифът. — Натан каза, че било спешно.
— Влез, затвори вратата. Виж първо дали има някой в коридора.
— Никой няма.
Затвори вратата, облегна се на масата и скръсти ръце. Райм продължаваше да разглежда картата.
— Тази карта не включва района на север и на изток, където се намира Дизмал Суомп Канал, нали? — отбеляза той.
— Канала ли? Не.
— Какво знаеш за него?
— Не много — отвърна уклончиво шерифът.
— Направих малка справка. Каналът е част от Крайбрежния плавателен път. Нали знаеш, можеш да тръгнеш с кораб от Норфолк във Вирджиния и да стигнеш до Маями, без изобщо да видиш океана. Само по канали.
— Да, всеки в Каролина знае за Крайбрежния път. Аз лично никога не съм плавал по него. Само да видя параход, и хващам морска болест.
— За изкопаването на Дизмал Суомп Канал са били необходими двайсет години. Дълъг е трийсет и три километра. Копан е само на ръка. Удивително, не смяташ ли?… Имай търпение, Джим, скоро ще научиш за какво ти разправям всичко това. Погледни синята ивица на картата, между Танърс Корнър и река Пакенок.
— Нашия канал ли имаш предвид? Блакуотър Канал?
— Същия. И така, по него може да се стигне до Пако, после до Грейт Дизмал и…
Отвън се чуха стъпки и вратата се отвори. Райм замълча.
На прага се появи Мейсън Жермен.
— Ето къде си бил, Джим! Трябва да се обадиш в Елизабет Сити. Капитан Декстър има някои въпроси за случилото се в бараката.
— Говорим си с Линкълн. Тъкмо обсъждахме…
Райм побърза да го прекъсне:
— Виж, Мейсън, би ли ни оставил малко насаме?
Мейсън ги изгледа с недоумение. После кимна.
— Искат да им се обадиш колкото се може по-скоро, Джим.
Излезе, преди шерифът да успее да му отговори.
— Тръгна ли си? — попита Райм.
Бел отново надникна в коридора.
— Каква е тази тайнственост, Линкълн? — попита.
— Би ли погледнал и през прозореца? Искам да съм сигурен, че Мейсън си е тръгнал. И затвори тази врата.
Бел затвори вратата. После отиде на прозореца и погледна навън.
— Да. Излезе. Защо…
— Добре ли познаваш Мейсън?
— Колкото останалите заместник-шерифи. Защо?
— Защото той е убил семейството на Гарет.
— Какво? Мейсън ли?
— Да, Мейсън.
— Защо, по дяволите?
— Защото Хенри Давет му е платил.
— Чакай, чакай. Не разбирам.
— Още не мога да го докажа, но съм сигурен.
— Хенри ли? Защо му е да го прави?
— Всичко е свързано с Блакуотър Канал. През осемнайсети век каналите са били необходими, защото не е имало хубави пътища. С подобряване на шосейната и железопътната мрежа постепенно престанали да се използват.
— Това пък откъде го научи?
— От Историческото дружество в Роли. Разговарях с една очарователна дама: Джули Дьовер. Според нея Блакуотър Канал е бил затворен непосредствено след Гражданската война. Не е използван от сто и трийсет години. Докато Хенри Давет не започнал отново да прекарва шлепове по него.
— Да, преди пет години.
— Да те попитам нещо — продължи Райм. — Замислял ли си се защо го прави?
Шерифът поклати глава.
— Отначало се тревожехме да не би някое хлапе да реши да доплува до шлепа и да се удави, но нищо такова не се случи. Сега като спомена, наистина не се сещам защо му е каналът. Има си достатъчно камиони. По шосе до Норфолк се стига за нула време.