Райм кимна към таблицата с уликите:
— Отговорът е пред очите ни. Онова вещество, което така и не разбрах откъде е дошло. Камфенът.
— Горивото за фенерите ли?
Райм поклати глава и се намръщи:
— Не. Тук допуснах грешка. Наистина камфенът е използван за гориво, но не само за това. Той е суровина за производство на токсафен.
— Това пък какво е?
— Един от най-опасните пестициди. Използвал се е най-вече в южните щати, но през осемдесетте е забранен от Управлението за защита на околната среда. Понеже употребата му е незаконна, бях изключил възможността той да е източникът на камфен, затова се подлъгах със старите фенери. Само че никъде не намерихме фенери. Трябваше да си го обясня, прегледах отново таблицата с уликите. Най-накрая, тази сутрин, разбрах откъде е дошъл камфенът.
— И откъде?
— Отвсякъде. Накарах Люси да донесе проби от пръстта и водата около Танърс Корнър. Навсякъде е пълно с токсафен. Водата, почвата, всичко е замърсено. Трябваше да послушам какво ми говореше Сакс вчера. Видяла е огромни пространства, лишени от растителност. Мислеше, че е от киселинните дъждове, но не е така. Всичко се дължи на токсафена. Най-много го има около фабриката на Давет — Блакуотър Ландинг и канала. Давет произвежда асфалт и катран, но това е само за прикритие. Всъщност основният му продукт е токсафенът.
— Ама нали е забранен?
— Обадих се на един приятел във ФБР, а той пък се свърза с някакъв негов познат в Управлението за защита на околната среда. Не е напълно забранен, фермерите имат право да го използват при спешни ситуации. Не те обаче са основните клиенти на Давет. Чувал ли си за тъй наречения „затворен кръг на отровите“?
— Не звучи добре.
— Така е. Токсафенът наистина е забранен в САЩ, но само за употреба. Производството и износът му за други страни са разрешени.
— Там може ли да се използва?
— В повечето страни от Третия свят и Латинска Америка е разрешен. Това е затвореният кръг: изостаналите страни използват пестициди, Съединените щати внасят продукцията им. Управлението за контрол на храните и лекарствата проверява само малка част от плодовете и зеленчуците, които се внасят. Така много хора в САЩ са изложени на отровата, въпреки че е забранена на територията на страната.
— Значи Давет не може да го транспортира по шосе, защото никой окръг няма да разреши през територията му да минават камиони с токсични вещества. Да не говорим за обществения отзвук, ако се разчуе какво произвежда.
— Точно така. Затова е възстановил корабоплаването по Блакуотър Канал. Прекарва токсафена по Крайбрежния плавателен път до Норфолк, където го натоварва на чуждестранни търговски кораби. Имал е само един проблем: когато каналът бил затворен през деветнайсети век, земята наоколо била разпродадена. Хората, чиито къщи се намирали покрай канала, имали право да определят за какво ще се използва.
— Значи Давет е изкупил земята около канала, за да има пълен контрол — досети се Бел. — Сигурно доста се е изръсил. Да видиш само какви луксозни къщи и коли има в Блакуотър Ландинг. Какво общо имат тук Мейсън и семейството на Гарет?
— Бащата на Гарет е притежавал земя покрай канала. Само че не е искал да продава правото си на контрол. Затова Давет или някой негов подчинен наел Мейсън да убеди бащата на Гарет да продаде. Когато не успял, наел няколко местни безделници: Кюлбо, Томъл и О’Сараян, да убият цялото семейство. След това Давет подкупил изпълнителя на завещанието да му продаде собствеността върху земята.
— Ама семейството на Гарет загина при катастрофа. Лично видях доклада!
— Да не би Мейсън да го е писал?
— Не помня. Може и той да е — призна Бел. Погледна Райм с възхищение: — Как, за бога, разбра всичко това?
— О, лесно беше. Защото през юли няма скреж. Поне не в Северна Каролина.
— Скреж ли?
— Говорих с Амелия. Гарет й разказал, че в нощта, когато семейството му загинало, колата била цялата в скреж, а родителите и сестра му треперели. Катастрофата обаче е станала през юли. Спомням си статията по въпроса, имаше снимка на Гарет със семейството. Той е по фланелка. Били са на празненство по случай Четвърти юли. В статията се казваше, че снимката е направена една седмица преди катастрофата.