— Какво? Били ли?
— Само че Гарет се оказал там. Пазел Мери Бет. Той е прав: Блакуотър Ландинг наистина е опасно място. Там наистина загиват хора — трите случая през последните години. Само дето не Гарет ги е убил. Убийците са Мейсън и Кюлбо. Хората се разболели от токсафена и започнали да задават много въпроси, например защо са хванали рак, след като не са в рисковата група. Затова наемниците на Давет са побързали да им запушат устата. Всички в града знаят за Насекомото. Затова Мейсън и Кюлбо убили онова момиче с гнездото на оси, за да излезе, че Гарет е виновен. Другите просто са зашеметили и са ги хвърлили в канала да се удавят. С хората, които не са задавали въпроси за неочакваните си болести, като бащата на Мери Бет и Люси Кър например, не са се занимавали.
— Ама нали по дръжката на лопатата имаше отпечатъци от Гарет… Това е оръжието на убийството.
— А, лопатата. Много е интересна тази лопата. Тук също се бях заблудил… На нея имаше отпечатъци само от двама души.
— Да, на Били и на Гарет.
— Само че къде са отпечатъците на Мери Бет?
— Вярно бе, нейните ги нямаше! — възкликна Бел.
— Защото това не е нейната лопата. Мейсън (след като е изтрил собствените си отпечатъци, разбира се) я дал на Били. Питах Мери Бет за това. Каза, че Били носел лопата. Мейсън решил, че това е идеалното оръжие за убийството, защото археоложката Мери Бет със сигурност е имала лопата. И така, Били отива на Блакуотър Ландинг и вижда Гарет. Решава да убие и него. Гарет обаче успява да измъкне лопатата от ръцете му и да го удари. Решава, че го е убил, но само го е зашеметил.
— Нима Гарет не е убил Били?
— Не, не. Ударил Били и само го зашеметил. После взел Мери Бет и я завел в бараката. Мейсън е първият полицай, пристигнал на местопрестъплението. Той сам го каза.
— Така е, той отиде пръв.
— Не е ли малко странно, че точно в този момент се е намирал най-близо до местопрестъплението?
— Може би. Не съм се замислял.
— Мейсън открива Били. Хваща лопатата (носил е гумени ръкавици) и го убива.
— Как разбра това?
— По разположението на отпечатъците от гумени ръкавици по дръжката на лопатата. Преди час накарах Бен да я огледа отново на алтернативния източник на светлина. Мейсън я е държал като бейзболна бухалка, не както би вдигнал веществено доказателство от местопрестъплението. Освен това няколко пъти е променил положението на ръцете си. Според доклада от аутопсията, Били е бил ударен поне двайсетина пъти.
Бел погледна през прозореца:
— Защо му е на Мейсън да убива Били?
— Вероятно от страх, че Били ще се уплаши и ще проговори. А може би когато Мейсън е пристигнал, Били е бил в съзнание и му е казал, че иска да се откаже.
— Значи затова искаше да се увериш, че Мейсън си е тръгнал… Преди пет минути. Чудех се за какво е тази тайнственост. Как смяташ да докажеш всичко това, Линкълн?
— Разполагам с отпечатъците от гумените ръкавици по лопатата. Имам костите, които показват високо съдържание на токсафен. Ще повикам водолази, за да намерят колата на Ханлънови в Пакенок. Някои улики остават дори след пет години. После ще претърсим къщата на Били за парите, които му е дал Мейсън. Ще претърсим и къщата на Мейсън. Разследването ще е трудно, но аз съм добър, Джим. Мейсън ще разкрием лесно, но ако откаже да свидетелства срещу Хенри Давет, основният виновник за всичко ще се измъкне. Само това имам срещу него.
Райм погледна към двулитрова туба, пълна с прозрачна течност.
— Какво е това?
— Чист токсафен. Люси го донесе от склада на Давет преди половин час. Каза, че имало тонове. Ако това вещество е същото като отровата, убила родителите на Гарет, може би ще убедим прокурора да заведе дело.
— Ама нали Давет ни помогна да открием Гарет?
— И как няма да ни помогне? Той най-много от всички искаше да открием момчето и Мери Бет. Само че мъртви.
— Мейсън, не мога да повярвам. Познавам го от години… Мислиш ли, че подозира нещо?
— Само на теб съм казал. Дори Люси не знае. Тя само ми събра пробите. Страх ме беше, че някой ще ни подслуша и ще предупреди Мейсън и Давет. Този град е гнездо на оси, Джим. Не знам на кого да имам доверие.