— Как е? — попита Фар.
Тя не отговори.
— Днес не сме много разговорливи, а? Добре, госпожичке, имам добра новина. Свободна си.
— Свободна ли?
— Да. Решиха, че си стреляла неволно и няма защо да те задържат.
— Ами заповедта за освобождаване?
— Каква заповед?!
— Никой задържан не може да бъде освобождаван без заповед, подписана от главния прокурор.
Фар отключи килията и се отдръпна встрани. Постави ръка на кобура.
— О, сигурно е така в големите градове. Тук обаче избягваме тази бюрократщина. Казват, че южняците сме били мързеливи, но това не е вярно. Не, ние действаме по-ефективно.
Сакс не помръдна от пейката.
— Мога ли да попитам защо носите оръжие в ареста?
— Е, тук не спазваме много стриктно правилата. Хайде, свободна си да си ходиш. Друг на твое място щеше да подскочи от радост при такава новина.
Той кимна към задната врата на ареста.
— През задната врата ли? — изненада се Сакс.
— Ами да.
— Не можеш да застреляш бягащ затворник в гърба. Това е убийство!
Той кимна спокойно.
Каква ли клопка й бяха устроили? Дали истинският убиец не я чакаше отвън? Вероятно. Младият полицай си удря главата в нещо, започва да вика за помощ, изстрелва, разбира се, първия куршум в тавана. Навън някой чува виковете, решава, че Сакс е въоръжена и я застрелва.
Тя не помръдна.
— Хайде, ставай и тръгвай — нареди Фар.
Извади оръжието си.
Тя бавно се изправи.
„Ти и аз, Райм…“
— Почти позна, Линкълн — каза Джим Бел. — Към деветдесет процента. Добър резултат за разследване. Лошото е, че в останалите десет процента се включвам аз.
Бел изключи климатика. В стаята започна да става горещо. Райм усети, че челото му се запотява. Задиша по-трудно.
— Две семейства покрай Блакуотър Канал отказаха да продадат правата си върху земята на господин Давет — продължи шерифът.
„Господин Давет! Голямо уважение.“
— Затова шефът на охраната му нае неколцина от нас да решим проблема. Поговорихме си надълго и нашироко с Конклинови и те най-сетне склониха. Бащата на Гарет обаче продължаваше да упорства. Искахме да направим всичко като пътнотранспортно произшествие, затова взехме една тубичка от тази помия… — Той кимна към тубата на масата. — Знаехме, че всяка сряда ходят на ресторант. Изляхме отровата в отдушника на колата и се скрихме в гората. Те влязоха и бащата на Гарет включи климатика. Отровата навлезе в купето. Обаче бяхме сипали прекалено много…
Той отново погледна тубата:
— Това тук е достатъчно да убие човек два пъти. Нещастниците започнаха да се гърчат… Не бяха много приятна гледка. Гарет дойде по-късно. Опита се да влезе, но не успя. Вдиша порядъчна порция от отровата и стана като зомби. Избяга в гората, преди да успеем да го хванем. Когато се появи отново, след седмица-две, не си спомняше вече нищо. Заради отравянето, дето спомена, предполагам. Затова го оставихме: щеше да е много подозрително, ако умре толкова скоро. Точно както ти предположи. Изгорихме труповете и ги заровихме в Блакуотър Ландинг. Потопихме колата в един вир край Канал роуд. Платихме на съдебния лекар сто хиляди за лъжливия доклад от аутопсията. Като се разбереше, че някой е пипнал рак и много любопитства, Кюлбо и другите се заемаха с него.
— Ами онова погребение, което видяхме онзи ден? Вие убихте детето, нали?
— Тод Уилкс ли? Не, той се самоуби.
— И това обаче е заради токсафена, нали? Какво имаше? Рак ли? Чернодробни увреждания? Мозъчни увреждания?
— Може би. Не знам — отвърна шерифът, но по погледа му личеше, че много добре знае.
— Гарет няма нищо общо с това, нали?
— Не.
— Ами онези мъже при бараката? Онези, които са нападнали Мери Бет?
— Сами Бостън и Лот Купър. И те бяха замесени. Изпробваха продуктите на Давет из слабо населените райони. Знаеха, че търсим Мери Бет, и като я намерили, решили да я задържат малко, за да се позабавляват. Вярно е също, че бях наел Били да я убие. Само че Гарет успя да я измъкне.
— Моята помощ ти беше нужна, за да я открия, нали? Не да я спасиш, а да я убиеш и да унищожиш останалите улики.
— След като хванахме с твоя помощ Гарет и го затворихме, бях оставил вратата на ареста отключена, за да могат Кюлбо и приятелчетата му да го измъкнат и да го „убедят“ да проговори. Твоята приятелка обаче провали плана.