„Приготви се, отскочи наляво и бягай. Може да ме уцели, но ако имам късмет, няма да ме убие.“
„Когато се движиш, не могат да те хванат.“
Амелия Сакс направи три крачки напред.
Мъжки глас откъм сградата я накара да спре:
— Стой, Стив! Остави оръжието. Веднага! Няма да повтарям!
Сакс се обърна. Мейсън Жермен стоеше с насочен револвер към главата на уплашения младеж, Фар пусна оръжието. Мейсън се приближи и му сложи белезници.
Отвън се чуха стъпки и шумолене. Замаяна от жегата и адреналина, Сакс се обърна. От храстите излезе слаб чернокож. Тъкмо прибираше пистолета си в кобура.
— Фред! — възкликна тя.
Агентът на ФБР Фред Делрей се потеше обилно в черния костюм.
— Здравей, Амелия. Господи, каква жега е тук! Отвратителна дупка. И гледай на какво ми стана костюмът, това прах ли е, какво е? Да не е цветен прашец? В Манхатън нямаме такива гадости. Виж ми само ръкава!
И заизтупва сакото си.
— Какво правиш тук? — попита тя.
— А ти какво мислиш? Линкълн не знаеше на кого може да има доверие и на кого — не, затова ме привика да те държа под око заедно със заместник-шериф Жермен. Не беше сигурен, че може да има доверие на Бел и родата му.
— Бел ли?
— Линкълн смята, че той е наредил цялата работа. Сега сигурно вече е разкрил всичко. Явно е имал право, след като този тук е шуреят му… — Делрей кимна към Стив Фар.
— Замалко да ме застреля — оплака се Сакс.
Хилавият агент се подсмихна:
— Не си била изложена и на най-малката опасност. Щях да тресна този приятел право в десетката, между големите уши. Само да беше примижал да се прицели, щеше да е мъртъв.
Делрей забеляза, че Мейсън го гледа подозрително. Изхили се и се обърна пак към Сакс:
— Нашият приятел, ей този пазител на закона, хич не харесва тия като мен. Така ми каза.
— Ама… — възрази Мейсън — Имах предвид само…
— Имахте предвид федералните агенти, мога да се обзаложа.
Полицаят поклати глава:
— Не, имах предвид северняците.
— Така е — потвърди Сакс.
Двамата с Делрей се засмяха. Мейсън обаче остана сериозен. Обърна се към Сакс:
— Съжалявам, но трябва пак да се върнеш в килията.
Сакс хвърли поглед наоколо, вдиша дълбоко… После се обърна и бавно влезе в мрачния арест.
43.
— Ти уби Били, нали? — попита Райм.
Бел не отговори.
— Местопрестъплението е останало неохранявано около час и половина. Мейсън наистина е пристигнал пръв, но ти си го предварил. След като Били не ти се е обадил да докладва, че е изпълнил задачата, ти си се разтревожил и си отишъл лично в Блакуотър Ландинг. Там си заварил Били, който ти е разказал, че Гарет е избягал с Мери Бет. Ти си сложил гумени ръкавици, взел си лопатата и си го убил.
Най-после шерифът даде израз на гнева си:
— Защо заподозря точно мен?!
— В началото наистина смятах, че е Мейсън: само ние тримата и Бен знаехме за бараката. Реших, че той се е обадил на Кюлбо и го е изпратил там. След като говорих с Люси обаче, се оказа, че Мейсън се е обадил на тях. За да се увери, че Гарет и Амелия няма пак да се измъкнат. Като се замислих за случката на воденицата, се сетих, че Мейсън е искал да застреля Гарет; ако беше замесен в убийствата, щеше да се стреми да го запази жив, докато не откриете Мери Бет. Проверих финансите му и научих, че живее в евтина къща и кредитните му карти са на червено. Не е получавал никакви допълнителни пари. За разлика от вас с шурея ти. Ти живееш в къща за четиристотин хиляди долара и имаш солидна сметка в банката. Къщата на Стив Фар пък струва триста и деветдесет, а яхтата му — сто и осемдесет хиляди. Ще вземем съдебно разрешение да погледнем и сейфовете ти. Интересно колко ли ще намерим там? Бях малко любопитен защо Мейсън толкова иска да застреля момчето. Бил е доста разочарован, че точно ти си станал шериф, въпреки че той има по-дълга служба и повече заслуги. Решил, че ако хване сам престъпника, градският съвет може да избере него, щом ти изтече мандатът.
— Ами този маскарад… — изсъска Бел. — Нали уж вярваше само на веществените доказателства?
Линкълн Райм наистина смяташе думите за безполезни от гледна точка на криминологията.
— Да, предпочитам веществените доказателства. Понякога обаче се налага да импровизирам — поясни. — Не съм чак такъв гений на уликите, за какъвто ме мислят.