Сакс се замисли как ще е най-добре да наложи мнението си. Реши, че има само един подход — директният. Ако прояви колебание, другите трима щяха да надделеят.
— Оставаме тук, докато не ни се обади Линкълн — заяви.
Джеси се усмихна смутено; явно не знаеше на чия страна да застане.
Люси поклати глава:
— Гарет е минал оттам!
— Не можем да сме сигурни.
— Тук храсталакът е много гъст — отбеляза Джеси.
— Всичко е обрасло — подкрепи го Нед. — Има и много змии. Ако не минеш по пътеката, няма откъде.
— Ще чакаме — отсече Сакс.
Спомни си един пасаж от учебника но криминология на Линкълн Райм:
„Много разследвания се провалят поради прибързани действия. Всъщност при повечето случаи внимателното анализиране на уликите много по-бързо показва кой е престъпникът и спомага за по-скорошното и по-безопасното му арестуване.“
— Просто хората от града нямат никаква представа какво е в гората. Ако вървиш без пътека, ще се движиш поне два пъти по-бавно. Гарет трябва да е тръгнал оттам.
— Може да се е върнал до реката — отбеляза Сакс. — Може да е имал друга лодка, скрита наблизо.
— Има логика — съгласи се Джеси; Люси го изгледа сърдито.
— Тогава щяхме да видим стъпките му в обратната посока — възрази Нед.
— Не и ако е минал през храсталака — контрира Сакс.
— Много малко вероятно ми изглежда — заяви Люси.
Млъкнаха и останаха безмълвни известно време. Плувнаха в пот, комарите ги хапеха безмилостно.
— Ще чакаме — повтори Сакс.
След това се настани на може би най-неудобния камък в гората и с престорен интерес загледа един кълвач, който усилено пробиваше ствола на високия дъб пред тях.
9.
— Първо местопрестъплението — каза Райм на Бен. — Блакуотър.
Кимна към купчината улики върху масата:
— Да започнем с маратонката на Гарет.
Бен отвори плика.
— Ръкавици! — нареди Райм. — Уликите се пипат само с ръкавици.
— Защото може да останат отпечатъци ли? — поинтересува се зоологът.
— Това е едната причина. Другата е замърсяването. За да не объркаме местата, на които ти си ходил, с онези, на които е бил извършителят.
— Добре.
Бен кимна енергично, сякаш се страхуваше да не забрави това правило. Погледна в маратонката.
— Пълна е с нещо като едър пясък.
— По дяволите, не сме взели стерилни листове. — Райм се огледа. — Какво е онова списание там? „Пийпъл“ ли?
Бен взе списанието. Поклати глава:
— Отпреди три седмици е.
— Не ме интересува дали любовните истории за Леонардо ди Каприо са актуални. Откъсни страницата с абонаментната бланка. Не ги ли мразиш? В момента обаче ще ни свърши работа. Излизат от пресата стерилни; подходящи са за поставяне на улики.
Криминологът накара Бен да изтърси съдържанието на маратонката върху листа. После добави:
— Сложи проба на микроскопа.
Приближи се с количката до масата, но не достигаше окуляра на микроскопа с няколко сантиметра.
— По дяволите!
— Може да го подържа малко, за да погледнете — предложи Бен.
Райм се подсмихна:
— Сигурно тежи петнайсетина кила. Не, ще измислим друг…
Зоологът обаче хвана микроскопа с яките си ръце и го поднесе пред очите му. Райм, разбира се, не можеше да нагласи фокуса, но все пак видя каквото го интересуваше.
— Това е натрошен варовик — обяви той. — Пусни проба на хроматографа. Искам да видя какво друго съдържа.
Бен нагласи хроматографския апарат, сложи проба от варовика и натисна копчето.
— Докато чакаме — добави криминологът, — нека разгледаме пръстта по връзките на маратонката. Да знаеш, Бен, обожавам връзките. Обувките и гумите също. Попиват уликите като гъби. Запомни го.
— Добре.
— Отдели малко пръст и да видим дали е от Блакуотър Ландинг, или от друго място.
Без да споделя ентусиазма на Райм, Бен изчегърта малко пръст върху хартията.
— Пръстта е много важна за криминолога. Полепва по дрехите и оставя следи до къщата на престъпника като трохите в приказката за Хензел и Гретел. Има повече от хиляда различни видове почва. При анализа й може да се направи връзката между извършителя и местопрестъплението. Големият френски криминолог Локар е формулирал правило, наречено на негово име, което гласи, че между престъпника, жертвата и местопрестъплението винаги се извършва някакъв обмен. Райм бе установил, че след кръвта най-често обменяното вещество е почвата. Проблемът с пръстта е, че се среща навсякъде. За да има тя криминологична стойност, детективът трябва да намери почва, разлияна от характерната за местопрестъплението. Първата стъпка при изследването на почвата, която се предполага, че е пренесена от престъпника, е да се направи контролна проба от местопрестъплението.