Райм обясни всичко това на Бен и младежът взе плика, означен като: „Контролна проба — Блакуотър Ландинг“. Беше записана и датата, на която е взета. Имаше и ръкописна бележка с почерк, който не беше на Сакс: „Събрана от полицай Джеси Корн“. Райм си представи как младият заместник-шериф послушно изпълнява нарежданията на Амелия. Бен изтърси от контролната проба върху друг лист хартия. Сложи го до листа с пръстта от връзките на Гарет.
— Как ще ги сравним? — попита младежът, гледайки апаратите на масата.
— С просто око.
— Ама…
— Само ги разгледай. Сравни ги по цвят.
— Как да го направя?
Райм едва се сдържа да не избухне.
— Просто ги разгледай.
Бен загледа едната купчинка пръст, после другата.
„Хайде, по-бързо — мислеше Райм, — не е толкова сложно.“
Опита да запази спокойствие — едно от нещата, които най-трудно му се удаваха.
— Едната проба е по-тъмна, сър — заяви накрая зоологът. — Тази от Блакуотър Ландинг. Вижте.
Показа ги на Райм, но той се намуси.
— Бъркам ли нещо, сър?
— Не, не. Виж само дали тази проба не е влажна.
— Ъъ… как?
— Пипни я с пръст.
— Доста е мокра.
— Първо ще се наложи да я изсушим. Не можем да ги сравним, ако не са еднакво влажни.
Райм огледа стаята. Ако ги изсушат на слънце, цветът на пробите можеше да се промени. На сянка пък щяха да съхнат много дълго. Погледна Том и си спомни, че болногледачът е запален готвач.
— Микровълнова печка! — възкликна криминологът. — Виж дали наоколо няма някоя закусвалня. Там сигурно имат. Помоли ги да ти изсушат пробата.
Бен излезе, държейки листа, сякаш е новородено коте.
Том кимна към врата:
— Това момче умира от притеснение.
— Тътри се като охлюв… и е свит като… не знам какво. Едва се сдържам да не избухна.
— И по-трудно ще ти стане.
Бен се върна след няколко минути. Носеше листа с пробата върху пластмасова паничка. Сега почвата бе значително по-светла.
— Сравни ги пак — накара го Райм. — Има ли разлика?
— Ъ… не мога да кажа, сър.
— Ъ… погледни ги под микроскопа тогава.
Бен постави двете проби на един микроскоп с по-малко увеличение и погледна през окуляра.
— Не съм сигурен. Трудно е да се каже. Предполагам… може би има някаква разлика.
— Дай да видя.
Младежът отново поднесе микроскопа пред очите на Райм.
— Определено има разлика — заяви криминологът. — Пробата от връзките е по-светла. Има и повече кристални частички. Повече гранит и глина и различни растителни остатъци. Значи не е от Блакуотър Ландинг. Ако имаме късмет, може да се окаже от бърлогата му. Като излязат резултатите от стрития варовик, пусни проба от пръстта от обувката.
— Добре.
След малко на монитора на хроматографския апарат се появи графика. Райм понечи да се приближи с количката си, но се блъсна в една ниска масичка.
— Мамка му!
Бен се ококори ужасено:
— Добре ли сте, сър?
— Да, да, да. Какво прави тази проклета маса тук? Не ни трябва.
— Веднага ще я махна.
Бен хвана тежката масичка с една ръка, сякаш беше от картон, и я премести в един ъгъл.
— Съжалявам, трябваше да се сетя да я махна по-рано.
Без да обръща внимание на този неловък израз на разкаяние, Райм погледна монитора:
— Големи количества нитрати, фосфати и амоняк.
Това беше много объркващо, но Райм не го сподели с помощника си. Искаше да види и резултатите от пръстта от връзките. Накара го да пусне пробата на хроматографа. Скоро и тези резултати се появиха на монитора.
Райм въздъхна:
— Още нитрати, още амоняк. Много високи концентрации. Също и фосфати. Детергент. И нещо друго… Какво е това, по дяволите?