— Къде? — Бен погледна екрана.
— Това най-отгоре. Пише „камфен“. Чувал ли си за такова вещество?
— Не, сър.
— Е, и да не сме чували, Гарет се е накиснал в него. — Райм погледна пликовете с другите улики: — Я да видим сега какво друго има. Каква е тази бяла салфетка?
Бен взе пликчето и го показа на Райм. По салфетката имаше доста кръв. Той погледна салфетката от стаята на Гарет:
— Еднакви са.
— Така изглежда. Еднакъв цвят, еднакъв размер.
— Дай ги на Джим Бел. Искам ДНК-анализ. Експресния метод.
— Какъв… сър?
— По-бързия метод за анализ на ДНК — полимеразната верижна реакция. Нямаме време за съставяне на пълна генетична карта, при което вероятността за грешка е най-малка, едно на шест милиарда. Искам само да разбера от кого е кръвта. Някой да вземе контролни проби от трупа на Били Стейл и от Мери Бет и Лидия.
— Проби ли? От какво?
— От генетичния им материал, ето от какво! От трупа на момчето е лесно. От жените е достатъчно да се намери един косъм, стига да е с луковицата. Някой полицай да вземе четка за коса или гребен от домовете им.
Бен взе пликчето със салфетката и излезе.
Върна се след няколко минути:
— Резултатът ще излезе след час-два. Ще изпратят пробите в Медицинския център в Ейвъри. Господин Бел… тоест шериф Бел каза, че така е по-лесно, отколкото, ако ги пратят в щатското управление.
— Един час ли? — намръщи се Райм. — Много дълго.
Замисли се дали това забавяне няма да струва живота на някое от момичетата.
— Ъ… можех да им се обадя да кажа колко е важно, но… — заекна Бен. — Искате ли да го направя?
— Няма нужда, Бен. По-добре да продължаваме. Том, прави списък.
Том се приближи до черната дъска, взе тебешира и Райм започна да му диктува:
Улики от местопрестъплението — Блакуотър Ландинг:
Салфетка с кръв; стрит варовик; нитрати; фосфати; детергент; камфен.
Криминологът погледна таблицата. Имаше повече въпроси, отколкото отговори.
„Риба на сухо…“
Погледът му се спря на купчинката пръст, която Бен беше изчегъртал от обувката на момчето.
— Джим! — изкрещя изведнъж, стряскайки Том и Бен. — Джииим! Къде е, по дяволите? Джим!
Шерифът се втурна разтревожен в стаята:
— Какво? Случило ли се е нещо?
— Колко хора работят в тази сграда?
— Не знам. Двайсетина.
— И живеят в различни краища на окръга, нали?
— Някои дори идват от Накотанк, Албърмарл и Чоан.
— Искам ги всички веднага.
— Моля?
— Всички служители в сградата да се явят незабавно тук. Искам да взема проби от почвата по обувките им… Чакай. И от подовите покрития в колите им.
— Почва ли?…
— Почва! Пръст! Кал! Сещаш ли се? Веднага!
Бел излезе. Райм се обърна към Бен:
— Виждаш ли онзи статив?
Зоологът се обърна непохватно към статива с епруветки.
— Това е комплект за изследване на плътностен градиент.
Бен кимна:
— Не съм работил с такова нещо, но съм чувал.
— Лесно е. Взимаш онези бутилки там… — Райм кимна към две тъмни бутилки с надписи „Етанол“ и „Тетра“. — Смесваш ги, както ти кажа, и пълниш епруветките догоре.
— Добре.
— Започвай. Ще ти кажа кога да спреш.
Бен смеси двете вещества според напътствията на Райм, след което напълни двайсетина епруветки. Течността стоеше на слоеве с различен цвят според съдържанието на етанола и тетраброметана в сместа.
— Сложи малко от пръстта от обувката на Гарет. Различните частички ще се разделят и така ще получим профила на плътностния градиент. След това ще вземем пръст от обувките на хора, които живеят в различни райони на окръга. Ако профилът на някоя от тях съвпада с този, значи е много вероятно Гарет да е минал през съответния район.
Бел дойде заедно с първата група служители и Райм му обясни какво смята да прави. Шерифът се усмихна възхитено:
— Това е идея и половина, Линкълн. Братовчедът Роланд не напразно толкова те хвали.
Следващият половин час обаче отиде напразно. Никоя от пробите не съвпадна с пръстта от обувката на момчето. Райм изруга.
— Е, струваше си да се опита — успокои го Бел.