— Да изхвърля ли епруветките? — попита Бен.
— Не. Пробите никога не се изхвърлят! — сопна се Райм.
После си напомни, че не трябва да се държи грубо. Младежът им помагаше заради роднинските си връзки и от загриженост за жертвите.
— Том — обърна се към болногледача — Сакс поръча фотоапарат „Полароид“. Трябва да е някъде тук. Намери го и снимай всички епруветки. Напиши на гърба на снимките имената на служителите, от чиито обувки са пробите.
Том се зае със задачата.
— Хайде сега да видим уликите от къщата на приемните родители на Гарет. Вземи панталоните. Виж дали има нещо в подгъва.
Бен внимателно отвори найлоновия плик и огледа панталоните:
— Да. Има борови иглички.
— Цели или начупени?
— Начупени, струва ми се.
— Чудесно. Това означава, че са му трябвали за нещо. Откъснал ги е с някаква цел. А тази цел може да има връзка с престъплението. Не знам още за какво са му трябвали, но предполагам, че за да замаскира нещо.
Райм отпусна глава на възглавницата, която бе прикрепена на инвалидната количка. Погледна часовника на стената. Гарет беше избягал преди почти четири часа. Достатъчно, за да стигне до някое скривалище. Може би вече нямаше как да го открият. Може би вече беше прекалено късно. За това време можеше спокойно да прикрие следите си или да заложи капани за преследвачите си.
— Подушвам скункс — отбеляза Бен.
— И аз го усетих. Жалко, че не ни върши работа. Поне засега.
— Защо не?
— Защото няма как да свържем животното с определен район. Ако живее на едно място, да, но ако е скитащ, няма да ни свърши работа. Дай да видим следовите улики по дрехите. Отрежи някое парче от панталона и го пусни на хроматографа.
Докато чакаха резултатите, Райм огледа останалите улики.
— Дай да видя бележника, Том.
Болногледачът го разлисти пред очите му. Вътре имаше нескопосани скици на насекоми. Райм поклати глава. Тук нямаше нищо интересно. Кимна към четирите книги, които беше донесла Сакс:
— Я да видя книгите.
Едната от тях — „Миниатюрния свят“ — беше четена толкова често, че вече се разпадаше. Някои изречения бяха заградени, подчертани или отбелязани със звездички. От никой от тези пасажи обаче не се разбираше къде обича да прекарва времето си момчето. Съдържаха само данни за насекомите. Изоставиха книгите.
След това Райм разгледа нещата от буркана с осите. Пари, снимки на Мери Бет и на починалите родители на Гарет, стар ключ, корда за въдица.
Парите бяха в банкноти по пет и десет долара и няколко сребърни монети. По банкнотите нямаше бележки (някои престъпници пишат бележки или планове върху банкноти, за да могат бързо да се отърват от уликите, като пуснат купюрите в обращение). Райм накара Бен да облъчи парите с апарат „Полилайт“. Имаше стотина частични отпечатъка от пръсти — прекалено много, за да свършат работа. На рамките на снимките и кълбото корда нямаше етикети, по които да се разбере в кои магазини обича да пазарува момчето.
— Кордата издържа товар до килограм и половина — отбеляза Райм. — Това е за дребни риби, нали, Бен?
— Трудно ще хванете и каракуда с такава корда.
На монитора се появиха резултатите от панталоните на Гарег. Райм зачете на глас:
— Керосин, пак амоняк, пак нитрати и пак този камфен.
Започна да диктува:
— Улики от място, свързано с престъпника — стаята на Гарет: Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и на родителите на момчето; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.
Загледа се в дъската, после каза:
— Том, обади се на Мел Купър.
Болногледачът отиде до телефона и набра номера; знаеше го наизуст.
Купър, който често помагаше на Райм в криминологичните изследвания, тежеше вероятно наполовина на Бен, имаше вид на темерут и беше един от най-способните криминологични техници в страната.
— Ще ме свържеш ли, Том?
Болногледачът натисна едно копче и гласът на Купър веднага прозвуча в слушалките на инвалида:
— Здравей, Линкълн. Нещо ми подсказва, че не си в болницата.
— Как стигна до този извод, Мел?
— Не ми беше много трудно. Дисплеят на мобилния ми телефон показва, че се обаждаш от административната сграда на окръг Пакенок. Да не си отложил операцията?
— Не, само помагам за едно разследване. Слушай, Мел, нямам много време, а ми трябва информация за едно вещество, наречено камфен. Чувал ли си го?