Выбрать главу

— Добре, като са преминали рекичката, накъде мислите, че са продължили?

Давет отново погледна към дъската.

— Щом сте намерили борови иглички, предполагам, че са минали оттук — Той посочи квадранти Ж-5 и Ж-8. — В Северна Каролина има много борови гори, но по-често се срещат дъбови, кедрови, кипарисови и от каучуково дърво. Единствената голяма борова гора е на североизток. Ето тук. По пътя за Грейт Дизмал. — Замислено поклати глава: — Повече май не мога да ви помогна. Колко отряда сте пратили?

— Един — отвърна Райм.

— Какво? Само един? Няма ли да проведете по-мащабно преследване?

— Не — отвърна Бел, който явно се притесни, че Давет държи такъв тон на инвалида.

— Добре, колко души са?

— Четирима полицаи — отвърна шерифът.

Давет изсумтя:

— Това е глупаво. — Махна към картата: — Трябва да обходите стотици квадратни километри. Този Гарет Ханлън… Насекомото. Районът на север от Пако му е като роден дом. Винаги може да избяга.

Шерифът се изкашля:

— Детектив Райм смята, че не е хубаво да са много хора.

— В такава ситуация хората никога не са много. Трябва да се мобилизират петдесетина мъже, да им се раздадат пушки и да претърсят всяко проклето храстче, докато не го открият.

Райм забеляза, че Бен слуша възраженията на Давет с възмущение. Зоологът явно смяташе, че с инвалиди не трябва да се спори.

— Голямата хайка само ще подплаши Гарет и ще увеличи опасността за живота на жертвите — обясни спокойно криминологът.

— Не — възрази енергично Давет, — като се уплаши, ще ги пусне. Във фабриката в момента са на смяна около четирийсет и пет души. Десет да са жени. Тях няма да замесваме. Но мъжете… Веднага мога да ги мобилизирам. Ще намерим пушки и ще започнем претърсване около Стоун Крийк.

Райм си представи как петдесетима пишман преследвачи тъпчат из горите и блатата. Поклати глава:

— Не, имаме нужда от малък отряд. Хирургическа операция. Само така ще го намерим.

— Мисля, че грешите — заяви разпалено Давет.

— Хенри — обади се Бел, — господин Райм ръководи операцията и ние се радваме, че прие да ни помогне.

Думите на шерифа бяха предназначени по-скоро за Райм — като извинение за държанието на Давет.

Присъствието на индустриалеца обаче бе много приятно за инвалида. Той не вярваше в поличби, но смяташе, че този човек ще му донесе късмет: операцията щеше да мине благополучно и положението му щеше да се подобри. Смяташе така, защото бизнесменът единствен досега го бе погледнал в очите и му бе казал, че греши. Здравословното състояние на Райм не правеше никакво впечатление на Давет, интересуваха го само действията, решенията и мнението на криминолога. Индустриалецът дори не забелязваше парализираното му тяло. Чудотворните ръце на доктор Уивър щяха да накарат всички да се отнасят с него по този начин.

Разбира се, Райм беше доволен и от помощта, която му бе оказал Давет за стесняване кръга на търсенето. Беше му благодарен и за прямотата. Даде си сметка, че е имал нужда от потвърждение на правилността на решението си. Не бе признавал пред никого, но досега не беше уверен, че трябва да се подложи на операцията. Сега, благодарение на Давет, увереността му се завърна.

— Разбирам подбудите ви — каза криминологът, — но мисля, че моят подход е по-правилен.

Позицията на Райм явно не засягаше особено бизнесмена. Той се обърна към Бел:

— Е, изборът е ваш. Аз бих постъпил другояче, но всеки си има мнение… Ще се моля за тези момичета. — После се обърна към Райм: — За вас също.

Задържа погледа си няколко секунди върху криминолога и Райм разбра, че последното обещание е било искрено.

Разбра и още нещо.

Когато бизнесменът излезе, той се обърна към Бел:

— Джим, едното „Б“ от монограма на щипката на Давет „Бог“ ли означава?

Бел се засмя:

— Точно така. Хенри би отстранил безскрупулно всеки конкурент, но иначе е дякон в църквата. Ходи три пъти седмично. Една от причините да иска да вдигне цяла армия след момчето е, че го смята за безбожник.

Райм още не можеше да разтълкува всички инициали.

— Предавам се. Какво означават другите букви?

— „Благодарете на Бог за Неговите Дарове.“ Това е послание към всички добри християни. Не знам дали тези улики са дарове от Бога, но благодарение на тях разбрахме накъде да продължим търсенето. По-скоро да го съобщаваме на Люси и на твоята приятелка.