Выбрать главу

Обзе я паника. Знаеше, че трябва да запази спокойствие, че не бива да се съпротивлява на Гарет, а да го предразположи. Но това гадно животно, което пълзеше по тялото му, начина, по който пукаше кокалчетата на пръстите си, възпалената му кожа, влажните му, зачервени очи и трохите по брадичката му я изпълваха с отвращение.

Чувствата й надделяха и тя се извъртя по гръб. Гарет я погледна с любопитство. Лидия го изрита с все сила. Краката й бяха силни. Уцели го право в гърдите.

Той отхвърча назад. Удари главата си в стената и се търкулна на пода. После изкрещя от болка и се хвана за ръката — стоножката явно го беше ухапала.

„Само така!“ — помисли си въодушевено Лидия. Ангелът й хранител се беше завърнал. Тя скочи на крака и се затича към мелничното помещение в края на коридора.

12.

Според Джеси Корн кариерата беше съвсем наблизо.

— Още пет минути — каза той на Амелия. После я погледна и добави: — Знаеш ли, исках да те питам… Когато извади револвера, като чухме пуйката… А и в Блакуотър Ландинг, когато Рич Кюлбо ни стресна… Това беше… забележително.

Сакс само вдигна рамене.

— Явно си доста бърза в стрелбата — добави той.

— Това ми е хоби — отвърна тя.

— Без майтап!

— По-лесно е от тичането за здраве. По-евтино от фитнеса.

— Състезаваш ли се?

— В клуба по стрелба „Норт Шор“ на Лонг Айлънт — кимна Сакс.

— А участвала ли си в състезания на Националната асоциация по спортна стрелба?

— Да.

— И аз си падам по този спорт! Стрелям и с пушка, разбира се, но силата ми е късоцевното оръжие.

Тя също го предпочиташе, но замълча. Не искаше да има прекалено общи неща с Джеси Корн.

— Сама ли си подготвяш заряда на патроните? — продължи да разпитва той.

— Да. Е, само големите калибри. При малките остават много мехурчета в куршума.

— Да не би и сама да си лееш куршумите?

— Да.

Усмихна се при мисълта как, докато домовете на съседите й ухаят на сладкиши, нейният мирише на разтопено олово.

— А аз не — призна той, сякаш се извиняваше. — Купувам си ги от магазина.

Продължиха известно време мълчаливо, оглеждайки земята за корда.

— Какво ще кажеш — попита лукаво Джеси, отмятайки русата коса от потното си чело — да ти покажа моя…

Сакс го изгледа подозрително.

— … най-добър резултат в състезанието на Асоциацията — уточни той. — Твоят колко е?… Хайде, кажи, не се притеснявай. Това е спорт. Пък и аз се състезавам от десет години. Нищо чудно да съм малко по-добър.

— Две хиляди и седемстотин — отвърна тя.

Джеси кимна:

— Да, това е максималният възможен резултат. Стрелба с три различни пистолета, максимум по деветстотин точки за всеки. Питах кой ти е най-добрият резултат.

Ставите я заболяха. Тя присви очи от болка:

— Това ми е най-добрият резултат. Две хиляди и седемстотин.

Джеси спря и я изгледа подозрително. Явно си мислеше, че се шегува, но тя говореше съвсем сериозно. Той се усмихна смутено:

— Ама това е най-добрият възможен резултат.

— Е, не го постигам винаги, но нали питаше кой ми е най-добрият.

— Ама… Не познавам някой, който да е постигал две хиляди и седемстотин точки.

— Сега познаваш — засмя се Нед. — Не се притеснявай, Джеси, това е само спорт.

Младият полицай поклати глава:

— Две хиляди и седемстотин…

Сакс съжали, че не го излъга. И бездруго беше хлътнал…

— Кажи, като свърши всичко, дали няма да имаш малко време да постреляме заедно? — предложи срамежливо той.

„По-добре да изстреляме някоя кутия патрони, отколкото да ми говори на чаша кафе колко е трудно да срещне подходящата жена в Танърс Корнър.“

— Ще видим — отвърна уклончиво.

— Каня те на среща — произнесе той думите, които най не й се искаше да чува.

— Ето, стигнахме — обяви Люси.

Спряха в края на гората. Кариерата беше пред тях.

Сакс ги накара да клекнат. Господи, колко я болеше! Всеки ден пиеше кондроидин и гликозамин, но при тази жега и в този влажен въздух…

— Райм смята, че Гарет може още да е тук — каза. — А това, че уликите не показват, че е въоръжен, не означава, че не е.

Загледа изкопа — около двеста метра в диаметър и трийсетина метра дълбок. Отвесните скални стени бяха жълти като стари кости, дъното беше пълно с тъмнозелена, воняща вода. На двайсетина метра около ямата не растеше нищо.