Кръстчето на оптическия мерник сочеше рамото на червенокосата.
„Това се казва коса“ — помисли си Мейсън Жермен.
Двамата с Натан Грумър се намираха на едно възвишение над старата кариера на „Андърсън рок продъктс“, на стотина метра от малкия отряд.
Натан най-сетне стигна до заключението, което трябваше да си извади още преди половин час:
— Това няма нищо общо с Рич Кюлбо.
— Няма. Поне засега.
— Какво значи „поне засега“?
— Кюлбо е някъде наблизо. Заедно с Шон О’Сараян…
— Този нехранимайко е по-опасен от двама Кюлбовци.
— Няма спор. Харис Томъл сигурно също е с тях. Не заради тях обаче сме тук.
Натан отново погледна полицаите и червенокосата.
— Явно. Защо се целиш в Люси с пушката ми?
Мейсън му я върна.
— Защото не съм си взел проклетия бинокъл. И не гледах Люси.
Тръгнаха по билото на хълма. Мейсън си мислеше за червенокосата. За красивата Мери Бет Макконъл. За Лидия. Мислеше си как животът понякога не върви както му се иска на човек. Сега например трябваше да е шериф. Знаеше, че е трябвало да представи искането си за повишение по друг начин. Знаеше, че е трябвало да постъпи по друг начин и когато преди пет години Кели го напусна заради онзи шофьор…
Трябваше да постъпи по друг начин, когато за пръв път залови Гарет. Сега плащаше за тези грешки. Животът му се беше превърнал в поредица еднакви, самотни, удавени в алкохол дни. Нямаше желание дори да иде за риба.
— Ще ми кажеш ли какво смяташ да правим? — попита Натан.
— Търсим Кюлбо.
— Ама нали каза… Трябваше да стоим пред къщата на Кюлбо, която се намира на десетина километра оттук. Вместо това се намираме на север от Пако, въоръжени с моята пушка, а ти не щеш да ми кажеш защо!
— Казвам, че ако Джим пита, сме тръгнали да търсим Кюлбо.
— А всъщност…
Натан Грумър можеше да уцели ябълка от сто метра. Можеше да прави дървени фигурки, за които колекционерите са готови да дадат петстотин долара, ако се сети да ги продава. Беше надарен с изключителна сръчност, което не можеше да се каже за съобразителността му.
— Ще заловим момчето — обяви Мейсън.
— Гарет ли?
— Да, Гарет. Кой друг? Те ще го подплашат да се покаже, а ние ще го пипнем.
— Какво значи „ще го пипнем“?
— Значи, че ще го застреляш, Натан. Ще го утрепеш.
— Да го застрелям?!
— Да.
— Чакай малко. Няма да си провалям кариерата заради болните ти амбиции.
— Ти нямаш кариера! Имаш работа. И ако искаш да не я загубиш, ще правиш каквото ти казвам. Слушай сега, говорил съм с Гарет. При разследването на другите му убийства.
— Така ли? Говорил си, значи. Сигурно!
— И знаеш ли какво ми каза той?
— Не. Какво?
Мейсън се опита да измисли нещо правдоподобно. Спомни си отнесения поглед на Натан, докато с часове изглаждаше с шкурка някоя фигурка.
— Гарет каза, че ако бъде принуден, ще убие всяко ченге, което му се изпречи на пътя.
— Така ли е казал? Това хлапе?
— Да. Гледаше ме в очите. Даже каза, че ще го направи с удоволствие. Надявал се аз да съм първият, който ще му се изпречи.
— Мръсник! Каза ли на Джим?
— Разбира се, че му казах. Мислиш ли, че ще премълча такова нещо? Той обаче не ми обърна никакво внимание. Уважавам Джим Бел, знаеш това, но той мисли само как да запази службицата си.
Натан кимна загрижено и Мейсън се учуди, че толкова лесно налапа въдицата.
— Въоръжен ли е? — попита след кратко замисляне Грумър.
— Не знам, но нали си наясно, че лесно може да се купи оръжие в Северна Каролина?
— Така е.
— Никой не разбира това хлапе, колкото аз.
— Разбираш го?
— Разбирам опасността, искам да кажа.
— Ааа…
— Засега е убил четирима души, вероятно дори Тод Уилкс. Направил го е да изглежда като самоубийство. Или поне го е подтикнал да се самоубие, което си е чиста проба убийство. Ами онова момиче, което беше нажилено от оси? Видя ли как изглеждаше? Ами Ед? Миналата седмица седяхме на чашка. Сега е в кома и не се знае дали ще оживее.
— Все пак не мога да го застрелям, Мейс.
— Знаеш как ще постъпят в съда. Той е на шестнайсет. Ще кажат: „Бедното дете. Загубил е родителите си. Хайде да го пратим в някой поправителен дом.“ Ще го пуснат след шест месеца или година и всичко ще започне отново. Пак ще убие някое момче, което е тръгнало за Чапъл Хил, или някое невинно момиче.