— Ама…
— Не се тревожи, Натан. Ще направиш голяма услуга на Танърс Корнър.
— Не това исках да кажа. Проблемът е, че ако го убием, няма да можем да намерим Мери Бет.
Мейсън се изсмя тъжно:
— Мери Бет ли? Още ли мислиш, че е жива? Гарет със сигурност вече я е убил, изнасилил и зарил из пущинака. Отпиши я! Наше задължение е да се погрижим това да не се случва повече. Става ли?
Изщракването на затвора, когато зареди карабината, бе отговорът на Натан Грумър.
Втора част
Бялата сърна
13.
От външната страна на прозореца се виждаше голямо гнездо на оси.
Мери Бет Макконъл долепи лице до мръсното стъкло на затвора си и го загледа.
Това гнездо, сиво, леко влажно, отвратително, я обезсърчаваше най-много от всичко.
Беше по-потискащо от решетките, които Гарет бе зазидал внимателно от външната страна на прозорците. По-обезкуражаващо от дебелата дъбова врата и яките резета. По-ужасно от пътя от Блакуотър Ландинг дотук в компанията на Насекомото.
Гнездото имаше формата на конус, обърнат с тясната част към земята. Беше закрепено на един клон, който Гарет бе опрял до прозореца. Вътре имаше сигурно стотици лъскави насекоми на жълти и черни ивици, които излитаха и влитаха през дупката в долния край.
Когато се събуди тази сутрин, Гарет вече го нямаше. Остана в леглото още час, за да се свести след силния удар по главата. След това се изправи несигурно на крака и погледна през прозореца. Първото, което видя, бе гнездото.
Момчето го беше оставило на прозореца и Мери Бет не можеше да си представи защо. След известно време й дойде една мисъл: Гарет използваше гнездото като свой боен флаг, символ на победата.
Мери Бет Макконъл познаваше добре историята. Знаеше за военното изкуство, за армиите, които побеждават други армии. Бойните знамена се използват не само за да обозначиш на коя страна си, а и за да напомнят на победения кой го е надвил.
Гарет я беше надвил. Е, поне бе спечелил битката. Изходът от войната още не се знаеше.
Мери Бет докосна раната на главата си. Беше се ударила ужасно по слепоочието. Кожата й бе наранена. Запита се дали ще се получи инфекция.
Намери ластик в раницата си и върза дългата си кестенява коса на опашка. По врата й се стичаше пот, мъчеше я ужасна жажда. Жегата я задушаваше и тя се замисли дали да не свали дънковата си риза — винаги носеше дълги ръкави, когато се налагаше да копае сред храсталаци и треви. Въпреки жегата сега реши да не се съблича. Не искаше, когато похитителят й се завърне, да я завари само по розов сутиен. Гарет Ханлън със сигурност не се нуждаеше от допълнителни насърчения в тази насока.
Мери Бет хвърли последен поглед на гнездото и се отдалечи от прозореца. Обиколи за пореден път тристайната барака, търсейки напразно някакъв изход. Сградата беше солидна и много стара, с дебели дървени стени. Отвън се виждаше широка поляна, стотина метра по-нататък започваше гората. Самата барака също се намираше в гъста група дървета. От прозореца на задната страна (онзи с гнездото) се виждаше блестящата повърхност на голямото езеро, покрай което бяха минали предния ден.
Стаите бяха малки, но изненадващо чисти. В главното помещение имаше дълъг кафеникавожълт диван, няколко стари стола около евтина маса, друга маса, върху която бяха наредени десетина двулитрови буркана от нектар, покрити със ситна мрежа и пълни с насекоми. В другата стая имаше дюшек и празен гардероб. Третата стая бе празна. В единия ъгъл имаше няколко полупразни кутии кафява боя. Явно Гарет (или някой друг) бе боядисвал наскоро бараката отвън. Цветът беше тъмен и потискащ и на Мери Бет не й идваше наум защо е избрал точно такъв. После си даде сметка, че такава е и кората на дърветата около бараката. Маскировка. Това я накара отново да си помисли, че момчето е много по-умно и много по-опасно, отколкото го беше мислила.
Главното помещение беше пълно със зеленчукови консерви от марката „Чичо Джон“, за която Мери Бет никога досега не бе чувала. От етикетите се усмихваше едър фермер в старомодни дрехи. Тя претърси навсякъде за вода или нещо друго, което може да се пие, но не намери нищо. Зеленчуците вероятно бяха консервирани в саламура, но никъде не се виждаше отварачка или друг уред, с който да ги отвори. Раницата й беше тук, но инструментите за разкопки бяха останали в Блакуотър Ландинг. Тя се опита да смачка една консерва в ръба на масата, но металът не поддаде.