— Аз…
— Колко патрона си сложил?
Мейсън зае позиция.
— Пет, но… не се обиждай, ама не си най-добрият стрелец. Да не пострада някой невинен, ако…
Вярно беше. Мейсън не беше най-точният стрелец, но бе убил десетки елени, пък и на стрелбището в Роли постигаше задоволителни резултати. Това сега нямаше значение; Насекомото трябваше да умре, и то веднага.
Той затаи дъх, леко натисна спусъка… И откри, че Натан го е излъгал: пушката беше на предпазител.
Мейсън свали предпазителя и отново се опита да нормализира дишането си.
Насочи кръстчето на оптическия мерник в лицето на момчето. Червенокосата се изпречи пред него и рамото й попадна на мерната линия.
„И ти ли ще ми пречиш, госпожичке?“
Тя се дръпна отново. После вратът й се появи пред кръстчето на мерника. Отново се измести встрани, но остана на опасно близко разстояние до момчето.
„Дишай спокойно.“
Въпреки че ръцете му трепереха, Мейсън се съсредоточи върху подпухналото лице на жертвата.
Свали леко пушката и насочи мерника в гърдите на Гарет.
Червенокосата отново се набута на мерната му линия. После отново се отдръпна.
Знаеше, че трябва да натисне съвсем леко спусъка, но както ставаше много често в живота му, гневът надделя. Мейсън дръпна рязко спусъка.
16.
Зад Гарет се вдигна облаче прах. Той запуши уши.
След миг проехтя гърмеж.
Сакс се извърна бързо. По промеждутъка между изстрела и гърмежа прецени, че изстрелът не идва от Люси или Джеси, а от стотина метра зад тях. Полицаите също се бяха извърнали, готови за стрелба.
Сакс залегна. Погледна Гарет — в очите му се четеше безкраен страх и объркване. Вече не приличаше на хладнокръвен убиец и изнасилван, а на уплашено малко момченце.
— Не, не! — прошепна той.
— Кой е? — изкрещя Люси Кър. — Кюлбо, ти ли си?
— Залегни, Амелия — извика Джеси. — Не знаем по кого стрелят. Може да са приятели на Гарет!
Сакс обаче не мислеше така. Куршумът бе предназначен за Гарет. Тя огледа възвишенията наоколо.
Последва нов изстрел, още по-неточен.
— Боже Господи! — промълви объркано Джеси Корн. — Чакай, чакай… това е Мейсън. И Натан Грумър. На онова възвишение.
— Жермен ли? — попита ядосано Люси, присви очи и се загледа в указаната посока. — Какво, по дяволите, прави там? — Яростно натисна копчето на радиостанцията си: — Мейсън, какво, по дяволите, правиш? Там ли си? Чуваш ли ме?… Централа. Обади се! Централа! Мамка му, няма връзка!
Сакс извади мобифона си и набра номера на Райм. Той вдигна веднага. Гласът му звучеше глухо:
— Сакс, успяхте ли…
— Намерихме го, Райм, но този полицай, Жермен, се е скрил на едно възвишение и стреля по момчето. Не можем да се свържем по радиостанцията.
— Сакс! Трябва ни жив! Кръвта по салфетката… на Мери Бет е. Миналата нощ е била още жива! Ако Гарет умре, никога няма да я открием.
Сакс предаде думите му на Люси, но полицайката още не можеше да се свърже с Мейсън.
Нов изстрел. Едно камъче се разби на парчета, вдигна се облаче прах.
— Стига — изкрещя Гарет. — Не, не…
— Питай Бел дали Мейсън има мобифон — каза Сакс на Райм. — Трябва да му се обади и да го накара да спре!
— Добре, Сакс…
Райм затвори.
„Ако Гарет умре, никога няма да я открием…“
Сакс взе решение бързо. Хвърли оръжието и застана между Гарет и Мейсън. Добре съзнаваше, че полицаят може вече да е натиснал спусъка и куршумът да лети към нея.
Минаха няколко секунди. Не се чуха повече изстрели.
— Гарет, хвърли ножа! — нареди тя.
— Опитахте се да ме убиете! Излъгахте ме!
Дали, заслепен от ярост и паника, нямаше да се нахвърли с ножа върху нея?
— Не! — изкрещя тя. — Нямаме нищо общо с това! Застанах пред теб, за да те защитя! Той няма да стреля повече!
Гарет внимателно огледа лицето й, клепачите му потрепваха.
Дали Мейсън я чакаше да се отдръпне, за да се прицели отново? Очевидно не беше добър стрелец. Сакс си представи как куршумът прекъсва гръбначния й стълб.
„О, Райм, подлагаш се на тази операция, за да заприличаш повече на мен; може би днес аз ще стана като теб…“
Джеси Корн се втурна нагоре по хълма, през храсталаци и бурени. Размахваше неистово ръце: