Мери Бет бе ходила на Роанок няколко пъти и беше гледала представление за трагичната съдба на заселниците в малкия театър на острова. Постановката я трогна… и потресе. Замисли се по-сериозно за това едва когато постъпи в Университета на Северна Каролина в Ейвъри, където се запозна подробно с историческите материали за Изгубената колония. Една от неразрешените загадки за съдбата на заселниците засягаше едно момиче на име Вирджиния Деър и легендата за Бялата сърна.
Легенда, която Мери Бет Макконъл, единствено дете в семейството, малко странна и своенравна, много добре разбираше. Вирджиния Деър била първото английско дете, родено в Америка. Била внучка на губернатор Уайт и изчезнала заедно с останалите заселници. В повечето книги по история се твърдеше, че е загинала, както и другите, на път за Хатерас. В една легенда обаче се разказваше, че заселниците не загинали, а оцелели и заживели сред местните племена. Вирджиния Деър станала красива млада жена: русокоса, с бяла като мляко кожа, непокорна и със силна воля. Един шаман се влюбил в нея, но тя го отблъснала и не след дълго изчезнала безследно. Шаманът твърдял, че не й е направил нищо лошо, но тъй като отхвърлила любовта му, я превърнал в бяла сърна.
Никой не му повярвал, разбира се, но не след дълго хората започнали да виждат красива бяла сърна, която, изглежда, била предводител на всички диви животни. Старейшините на племето, явно разтревожени от мощта на сърната, обявили награда за онзи, който я хване.
Един млад смелчага с много мъки успял да я проследи и да я простреля със сребърна стрела. Улучил я в гърдите и когато се приближил, раненото животно го погледнало с жални човешки очи.
— Коя си ти? — попитал смаян ловецът.
— Вирджиния Деър — отвърнала тя и издъхнала.
Мери Бет реши да се отнесе сериозно към легендата за Бялата сърна. Прекара много дни и нощи в архивите на Университета на Северна Каролина и университета „Дюк“, изчете безброй стари документи от шестнайсети и седемнайсети век и в крайна сметка откри няколко източника, в които се споменаваха „бяла сърна“ или „бял звяр“. Тайнствените създания обаче не били забелязани нито на остров Роанок, нито на Хатерас, а „на бреговете на Черната вода, където Лъкатушещата река тече на запад от Големите блата“.
Мери Бет знаеше, че и в най-невероятните легенди има частица истина. Тя предположи, че изгубените заселници вероятно са се опасявали от нападения от страна на местните племена и са оставили надписа „Кроатоан“ само за заблуда. Вместо на юг са избягали на запад и са се заселили на брега на Лъкатушещата река — Пакенок, близо до Танърс Корнър, в местността, известна сега под името Блакуотър Ландинг. Изчезналите заселници започнали да укрепват все повече и повече поселението си и в крайна сметка индианците, уплашени от мощта им, ги нападнали и избили. Вирджиния Деър (както си фантазираше Мери Бет) се сражавала за живота си заедно с останалите.
Не разполагаше обаче с никакви доказателства. Прекара много дни в скитане из Блакуотър Ландинг, ориентирайки се по стари карти, като се опитваше да отгатне къде са акостирали заселниците и къде е било селището им. Най-сетне, миналата седмица, докато обикаляше по брега на Пако, тя направи своето откритие, което според нея щеше да докаже съществуването на Изчезналата колония.
Спомни си ужаса на майка си, когато й съобщи, че смята да направи някои археологически разкопки в Блакуотър Ландинг.
— Само не там — проплака жално пълната жена, сякаш собственият й живот бе в непосредствена опасност. — Точно там Насекомото убива жертвите си.
— Мамо, говориш като онези задници в училище, които го тормозят.
— Помолих те да не използваш тази дума!
— Стига, мамо, говориш като пастор.
— Дори името е страшно: Блакуотър — Черна вода.
Мери Бет й обясни, че в Северна Каролина има десетки местности, които носят името Блакуотър. Всяка река, която извира от тресавищата, се нарича „черна вода“ заради гнилите растителни останки, които влачи. Река Пакенок се подхранва от Грейт Дизмал Суомп и околните мочурища.
Тази информация обаче ни най-малко не успокои майка й.
— Моля те, не ходи, скъпа — продължи да настоява тя. — Ако нещо стане с теб, оставам сам-самичка на света. Какво ще правя тогава? Нима ще ми причиниш такова нещо?
Мери Бет обаче не се вслуша в молбите й. Завладяна от изследователска страст, взе четките, бурканите и пликчетата си за образци и една лопата и се зае с археологическото си проучване. Това стана предния ден сутринта.