— Достатъчно! — прекъсна го глас откъм вратата.
В стаята влезе наперен дребосък с къса коса, закопчан догоре сив костюм, светлосиня риза и раирана вратовръзка. Носеше обувки на осемсантиметрови токове.
— Не казвай нито думичка повече — предупреди той Гарет.
— Здрасти, Кал — поздрави го Бел хладно. Не беше особено радостен, че го вижда.
Шерифът запозна Сакс с Калвин Фредерикс, адвоката на Гарет.
— Как, по дяволите, си позволявате да разпитвате клиента ми в мое отсъствие? И какви, мътните го взели, са тези глупости за „Ланкастър“? Би трябвало да ви съдя за такова отношение!
— Той знае къде е момичето, Кал — оправда се Мейсън. — Не иска да ни каже. Прочетохме му правата. Той…
— Шестнайсетгодишно дете?! Веднага прекратете този разпит! — Обърна се към Гарет: — Как си, млади момко?
— Лицето ме сърби.
— Да не са те били?
— Не, господине, случва ми се от време на време.
— Ами тогава трябва да се погрижат за теб. Дайте му някакъв мехлем! Сега, аз съм назначен за твой служебен защитник. Безплатно. Прочетоха ли ти правата? Казаха ли ти, че имаш право да мълчиш?
— Да. Съгласих се да говоря с шериф Бел.
Адвокатът се обърна към Бел:
— Хубава работа, Джим. Какво си мислите, бе? Четирима полицаи!
— Загрижени сме за Мери Бет Макконъл, която е отвлечена — обясни Мейсън.
— Това е в процес на изясняване.
— И изнасилена — допълни Мейсън.
— Не съм я изнасилвал! — изкрещя Гарет.
— Намерихме кървава салфетка с неговата сперма.
— Не, не! — възрази хлапето. Лицето му почервеня. — Мери Бет се одраска. Така беше, удари си главата и аз такова… избърсах й кръвта с една салфетка, която носех в джоба си. А за онова… понякога, нали се сещате, правя неща, дето… знам, че не трябва. Знам, че не трябва да ги правя, но не мога.
— Шшшт, Гарет — спря го Фредерикс, — няма нужда да обясняваш нищо на никого. — Обърна се към Бел: — Разпитът свърши! Връщайте го в килията.
Докато Джеси Корн го извеждаше, Гарет изведнъж спря и се обърна към Сакс:
— Моля ви, направете ми една услуга. Моля ви! В стаята ми вкъщи… имам едни буркани.
— Хайде, Джеси — изкомандва Бел, — води го.
Сакс обаче го спря:
— Чакай. Бурканите ли? С насекомите?
Момчето кимна:
— Ще им давате ли вода? Или поне да ги пуснете… за да не умрат. Господин и госпожа Бабидж няма да направят нищо за тях. Моля ви…
Тя се поколеба. Всички я гледаха. Накрая кимна:
— Добре. Обещавам.
Гарет се усмихна тъжно. Когато Джеси изведе момчето, Бел изгледа озадачено Сакс, после кимна към вратата. Адвокатът тръгна да излиза, но шерифът опря пръст в гърдите му:
— Никъде няма да ходиш, Кал. Ще чакаш Макгуайър.
— Не ме докосвай, Бел — изръмжа дребосъкът, но се подчини и седна. — Боже Господи, какъв фарс. Да разпитвате шестнайсетгодишно момче без…
— Млъквай, по дяволите. Не съм се опитвал да изтръгна самопризнание и дори да беше дал такова, нямаше да го използвам. Имаме предостатъчно улики да го тикнем зад решетките завинаги. Искаме само да намерим Мери Бет. Знаем, че е някъде на Аутърбанкс, а това е прекалено голям район, за да я открием без чужда помощ.
— Няма начин. Той няма да ви каже и думичка повече.
— Тя може да умре от жажда, Кал, може да умре от глад. От топлинен удар!
Адвокатът не отговори.
— Кал — продължи шерифът, — това момче е заплаха за обществото. Срещу него има подадени цял куп жалби…
— Които секретарката ми ми прочете, докато пътувах насам. По дяволите, повечето са за бягство от училище. А, и една за пикаене на обществено място, когато (това е най-интересното) дори не е бил стъпил в имота на тъжителя, а просто е стоял на тротоара.
— Ами гнездото с оси преди няколко години? — изсъска Мейсън.
— Тогава го пуснахте. Дори не сте го картотекирали.
— А сексуалния тормоз миналата година?
— Голяма работа. Отъркал се в циците на някакво момиче, както всеки играч във футболния отбор прави стотици пъти, без на никого да му направи впечатление. А непристойното поведение? Предполагам, че не е първият тийнейджър, когото са забелязали да мастурбира на публично място… Извинете за израза, госпожице Сакс.
— Това обаче е различно, Кал — не отстъпваше Бел. — Имаме очевидци, имаме неоспорими доказателства, а сега и единият от помощник-шерифите ми е мъртъв. Можем да го осъдим както си поискаме!