Вратата пак се отвори и в стаята влезе строен мъж, около петдесетте, с оредяла коса.
Той кимна разсеяно на Сакс и погледна мрачно Фредерикс:
— Чух достатъчно, за да заключа, че това ще бъде един от най-лесните ми процеси за предумишлено убийство, отвличане и изнасилване от години.
Бел запозна Сакс с Браян Макгуайър, окръжния прокурор на Пакенок.
— Той е на шестнайсет — изтъкна Фредерикс.
— Всеки съд в този щат ще се отнесе към него като към възрастен и ще го прати зад решетките поне за двеста години — заяви коравосърдечно прокурорът.
— Хайде, изплюй камъчето, Макгуайър. Надушвам, че искаш да предложиш споразумение. По очите ти познавам.
Макгуайър кимна на Бел и Сакс се досети, че прокурорът и шерифът вече са обсъждали този въпрос.
— Разбира се, че предлагаме споразумение — намеси се Бел. — Има голям шанс момичето да е живо и искаме да я открием, преди да е станало късно.
— Имаме толкова много обвинения, Кал — добави прокурорът, — че ще се изненадаш колко гъвкава може да бъде позицията ни.
— Едва ли ще ме изненадате с нещо.
— Разполагаме с две обвинения за незаконно задържане и две за предумишлено убийство, едно за Били Стейл и едно за заместник-шерифа. Да, господинчо, всяко от тези обвинения мога да заменя срещу информацията за момичето.
— Смъртта на Ед Шефър е нещастен случай.
— Проклетият капан беше заложен от момчето! — изръмжа Мейсън.
— Ще оттегля първото обвинение в убийство, а второто ще пишем убийство по невнимание — предложи прокурорът.
Фредерикс се замисли за момент.
— Я да видим какво мога да направя.
Стана и излезе.
Токчетата му затракаха по коридора към килията на клиента му.
Върна се след пет минути. Не изглеждаше никак доволен.
— Какво е положението? — попита Бел, обезкуражен от изражението на адвоката.
— Нямате късмет.
— Отказва ли да говори?
— Категорично.
— Ако знаеш нещо и не ни казваш, Кал, хич не ми пука за отношенията адвокат-клиент… — предупреди Бел.
— Нищо подобно, Джим, наистина. Той твърди, че защитава момичето. Казва, че там, където я е завел, й е добре и че трябва да търсите мъжа с тъмния гащеризон и бялата риза.
— Дори не може да ни го опише, а и да го направи, утре ще промени описанието, защото само си измисля.
Макгуайър заглади мазната си коса. Защитникът използваше „Акванет“, Сакс го надушваше. Обвинителят пък беше привърженик на „брилкрийм“.
— Слушай, Кал — каза прокурорът. — Това си е твой проблем. Предложението е направено. Ако помогнеш да открием момичето и то е още живо, оттегляме обвиненията. Иначе отиваме на съд. Момчето никога няма да излезе! Много добре го знаеш!
За момент настъпи тишина.
След известно време Фредерикс се обади:
— Имам една идея.
— Така ли? — измърмори скептично Макгуайър.
— Слушайте сега… Преди години имах един случай в Албърмарл. Една жена твърдеше, че синът й избягал от къщи. Не звучеше много правдоподобно.
— Случая „Уилямс“ ли? Онази, чернокожата?
— Същият.
— Слушал съм за него — намеси се Бел. — Бил си й адвокат.
— Да. Разказваше ни врели-некипели, освен това имаше някакво психическо разстройство. Наех един психолог от Ейвъри с надеждата да ми даде заключение за невменяемост. Той й направи някои изследвания. По време на един от сеансите тя се разприказва и ни каза всичко.
— Хипноза ли, тези глупости за събуждане на стари спомени ли? — попита презрително Макгуайър.
— Не, друго е. Казва се „метод на празния стол“. Не знам как точно действа, но жената наистина се разприказва. Трябваше й съвсем малко. Хайде да извикаме онзи психолог и да си поговори с Гарет. Момчето може да заговори и да се вразуми… Но… — Сега адвокатът заби пръст в гърдите на шерифа. — Всичко, което каже, остава тайна, освен ако съдебният настойник и аз не сме съгласни да го разгласим.
Бел кимна.
— Обади му се — съгласи се Макгуайър.
— Добре.
Фредерикс веднага се запъти към телефона в другия край на стаята.
— Извинете? — каза Сакс.
Адвокатът се обърна.