— При такива обвинения? Изключено. Нищо не може да го измъкне.
— Не можете ли да го изпратите в друг център за задържане? Линкълн има някои връзки в Ню Йорк.
Фредерикс се усмихна снизходително:
— Ню Йорк ли? Тук сме в южните щати, това име не означава нищо. — Кимна към доктор Пени: — Най-добрият ни шанс е да накараме Гарет да ни сътрудничи и да сключим споразумение.
— Приемните му родители не трябва ли също да дойдат?
— Би трябвало. Обадих им се, но Хал каза момчето да се оправя само. Дори не ми позволи да говоря с Маги — майката.
— Гарет не е отговорен за действията си. Той е дете!
— Преди предявяването на обвиненията ще му назначат съдебен настойник. Не се тревожете, няма да го оставим така.
Сакс се обърна към лекаря:
— Какво смятате да правите? Какъв е този тест на празния стол?
Доктор Пени погледна адвоката, който кимна, и обясни:
— Не е тест, а вид терапия, метод, който дава много бързи резултати при изследването на някои видове поведение. Ще накарам Гарет да си представи, че Мери Бет седи пред него, и да й говори. Да й обясни действията си към нея. Надявам се да го накарам да си даде сметка, че е извършил нещо нередно, че й е причинил болка. Да разбере, че тя иска да се върне вкъщи, и така да го убедя да ни каже къде я е затворил.
— Мислите ли, че ще успеете?
— Методът всъщност не е предназначен за такива случаи, но мисля, че ще заработи.
Адвокатът погледна часовника си:
— Готов ли си, докторе?
Лекарят кимна.
— Да вървим тогава.
Влязоха в стаята за разпити.
Сакс остана в главното помещение. Наля си чаша вода и отпи бавно. Когато дежурният полицай зачете отново вестника си, тя бързо се вмъкна в стаята за наблюдение, където бе монтирана видеокамерата, записваща разпитите. Помещението беше празно. През огледалното стъкло Сакс видя Гарет в средата на стаята за разпити. Лекарят стоеше до масата. Кал Фредерикс седеше със скръстени ръце в ъгъла. Беше преметнал единия си крак върху другия, така най-добре личеше колко са високи токовете му.
Пред Гарет бе поставен празен стол.
На масата имаше няколко запотени кутии кола.
Сакс чу гласа на психолога в пращящия микрофон над главата си:
— Гарет, аз съм доктор Пени. Как си?
Момчето не отговори.
— Доста горещо е тук, а?
Гарет продължаваше да мълчи. Наведе глава и изпука с кокалчетата на палеца и показалеца си. Звукът се чуваше и в стаята за наблюдение. Сакс усети, че и тя е започнала да човърка кожата около показалеца си. Беше го разкървавила. Веднага спря и изпъна ръце до тялото си.
— Гарет, искам да ти помогна — продължи лекарят. — С адвоката ти, господин Фредерикс, се опитваме да облекчим присъдата ти. Можем да ти помогнем, но трябва да ни съдействаш.
— Ще се опитаме да научим някои неща, Гарет — заговори Фредерикс. — Всичко, което кажеш, ще си остане между нас. Без твое разрешение няма да кажем нищо на никого. Разбираш ли?
Момчето кимна.
— Запомни, Гарет — продължи лекарят, — ние сме на твоя страна… Искаш ли да опитаме нещо?
Момчето почеса подутината на лицето си.
— Добре.
Пени кимна към празния стол:
— Виждаш ли този стол?
— Виждам го.
— Ще си поиграем една игра. Представи си, че на стола седи някой наистина важен човек.
— Като президента ли?
— Не, някой, който е важен за теб. Представи си, че седи пред теб. Какво искаш да му кажеш? Бъди честен с него. Кажи му онова, което най-много ти се иска да му кажеш. Сподели тайните си с него. Ако си му ядосан, кажи му го. Ако го обичаш — също. Ако го желаеш (както мъж желае жена), кажи му го. Можеш да говориш, каквото си поискаш. Никой няма да ти се разсърди.
— Да говоря на стола ли? Защо?
— Така ще се успокоиш след лошите неща, които се случиха днес.
— Като това, че ме хванаха ли?
Сакс се усмихна.
На Пени явно също му идваше да се усмихне, но се сдържа. Премести празния стол по-близо до Гарет.
— Представи си сега, че някой, на когото наистина много държиш, седи на този стол. Да речем, Мери Бет Макконъл. Представи си, че сега ти се удава възможността да й кажеш нещо, което си премълчавал дълго време. Нещо, което никога не си се осмелявал да й кажеш. Нещо наистина важно, не някакви глупости.
Гарет огледа тревожно стаята. Погледна адвоката си, който кимна насърчително. Момчето си пое дълбоко въздух: