— Това ли искаше да й кажеш? — попита лекарят.
Момчето кимна.
— Нещо друго?
— Ами… не.
Този път лекарят погледна адвоката и поклати глава.
— Господине — започна Гарет. — Докторе… Може ли… такова… една молба?
— Казвай, Гарет.
— Добре… имам една книга, бих искал да ми я донесете. „Миниатюрният свят“. Може ли?
— Ще го уредим.
Лекарят погледна Фредерикс, който завъртя смутено очи. Двамата мъже станаха и облякоха саката си.
— Засега свършихме, Гарет.
Момчето кимна.
Сакс бързо се изправи и излезе в главното помещение на ареста. Дежурният полицай дори не беше забелязал отсъствието й.
Фредерикс и лекарят спряха пред вратата на стаята за разпити. Гарет беше отведен в килията си.
Джим Бел влезе в помещението, Фредерикс му представи лекаря.
— Нещо интересно? — осведоми се шерифът.
Адвокатът поклати глава:
— Абсолютно нищо.
— Току-що говорих със съдията — обяви тържествено Бел. — В шест ще му предявят обвиненията, а довечера го преместват в „Ланкастър“.
— Още довечера ли? — изненада се Сакс.
— За него е по-добре да се махне от града. Тук прекалено много хора искат да поемат нещата в свои ръце.
— Мога да пробвам пак по-късно — предложи Пени. — Сега беше прекалено възбуден.
— Разбира се, че ще е възбуден — измърмори шерифът. — И мен да ме бяха арестували за убийство и отвличане, и аз щях да съм възбуден. В „Ланкастър“ можете да правите, каквото искате. Макгуайър смята да му предяви обвиненията веднага. Два часа след това го изпращаме. Между другото, Кал, ако искаш някакво споразумение, сега му е времето. Иначе Макгуайър ще настоява за предумишлено убийство.
Сакс се върна в шерифството. Райм я посрещна с обичайното си мрънкане:
— Хайде, Сакс, помогни на горкия Бен да се справи с останалата апаратура и да се махаме.
Тя застана мълчаливо на прозореца. Накрая проговори:
— Райм.
Криминологът я погледна. Присви очи, сякаш изучава някакво веществено доказателство.
— Не ми харесва, Сакс.
— Какво?
— Никак не ми харесва. Бен, не така. Свали първо арматурата, после го опаковай.
— Арматура ли?
Бен се бореше с алтернативния източник на светлина.
— Статива — обясни Сакс и му показа как да го демонтира.
— Благодаря. — Бен започна да навива кабела на компютъра.
— Погледа ти, Сакс, това не харесвам. Погледа ти и гласа ти — уточни Райм.
— Бен, би ли ни оставил за минутка насаме? — помоли тя.
— Не, не може — възрази Райм. — Нямаме време. Трябва да опаковаме нещата и да се махаме час по-скоро.
— Само пет минути.
Бен погледна Райм, после Сакс и тъй като тя го гледаше умолително, а не гневно като криминолога, едрият младеж реши да изпълни нейното желание и излезе от стаята.
Райм се опита да сложи край на разговора.
— Сакс, направихме всичко, което ни беше по силите. Спасихме Лидия. Хванахме престъпника. Той ще се съгласи на споразумение и ще им каже къде е Мери Бет.
— Няма да им каже.
— Това не е наш проблем. Нищо повече не можем…
— Не мисля, че го е направил.
— Че е убил Мери Бет ли? Може би не, но…
— Имам предвид Били. Не го е убил той.
Райм тръсна гневно глава:
— Вярваш на бръщолевенията му за човека с тъмния гащеризон, така ли?
— Да, вярвам му.
— Сакс, момчето е нещастно и ти му съчувстваш. И аз му съчувствам, но…
— Това няма нищо общо със съчувствието.
— Права си, няма. Единственото, на което можем да вярваме, са веществените доказателства, а те показват, че няма никакъв човек с гащеризон и че Гарет е виновен.
— Веществените доказателства показват, че може би е виновен, Райм. Не го доказват. Уликите могат да бъдат тълкувани по много различни начини. Освен това аз имам някои собствени улики.
— Какви например?
— Той ме помоли да се грижа за насекомите му.
— Е, и?
— Не ти ли се струва малко странно хладнокръвен убиец да се тревожи за някакви си буболечки?
— Това не е доказателство, Сакс. Това е неговата стратегия. Психологическа атака, опит да спечели благоразположението ни. Момчето е умно, не забравяй. Висок коефициент на интелигентност, добри оценки. Погледни само какво чете! Научил е много неща от насекомите. А един от характерните им признаци е, че нямат морален код. Стремят се само да оцелеят. Това е научил от тях. Това е повлияло на развитието му.