— Закъснява само с десет минути, Линкълн. Освен това ние отлагаме тази среща от два дни.
— Почти с двайсет минути закъснява. А, ето я.
Вратата се отвори и Райм вдигна поглед в очакване да види доктор Уивър.
Очакването му обаче бе излъгано.
В стаята влезе шериф Джим Бел, целият плувнал в пот. Отзад в коридора стоеше шуреят му, Стив Фар. И двамата очевидно бяха доста разтревожени.
Отначало криминологът си помисли, че са открили Мери Бет мъртва. Че момчето все пак я е убило. След това си помисли колко болезнено Сакс ще приеме вестта, която ще разбие вярата й в невинността на хлапето.
Бел обаче явно имаше други новини:
— Съжалявам, че трябва да ти го съобщя, Линкълн…
Райм веднага се досети, че става дума за нещо, което го засяга много по-лично от съдбата на Мери Бет Макконъл и Гарет Ханлън.
— Щях да се обадя — продължи шерифът, — но реших, че трябва да ти го кажа лично.
— Какво има, Джим?
— Амелия…
— Какво? — намеси се Том.
— Какво за Амелия?
Райм естествено не можеше да почувства, че сърцето му започва да бие по-бързо, усети само учестяването на пулса в слепоочията си.
— Какво има? Казвай!
— Рич Кюлбо и приятелите му отишли в ареста. Не знам какво точно си били наумили, вероятно нищо хубаво, но така или иначе, открили заместника ми, Натан, заключен с белезници в предното помещение. Килията била празна.
— Килията?
— Да, на Гарет — добави Бел, сякаш това обясняваше всичко.
Райм все още не разбираше.
— Какво…
— Натан каза, че твоята Амелия го завързала и измъкнала Гарет. Това е съучастничество при бягство на престъпник. Избягали са, въоръжени са и никой няма представа къде са.
Трета част
Всяка коза за свой крак
23.
Амелия Сакс бягаше.
Колкото й държаха краката. Артритните болки пронизваха цялото й тяло. Беше плувнала в пот, виеше й се свят от жега и жажда.
Още не вярваше, че го е направила.
Гарет тичаше до нея; безшумно се промъкваше из гората около Танърс Корнър.
„Това е повече от глупаво, госпожичке…“
Когато влезе в ареста, за да даде на Гарет „Миниатюрният свят“, очите на момчето светнаха от щастие. Вгледа се в него, после, сякаш някой друг я направляваше, посегна през решетките и го хвана за рамото. Момчето смутено извърна поглед.
— Не, Гарет, погледни ме в очите. Погледни ме.
Той вдигна очи. Тя разгледа подутото му лице, изкривените му устни, тъмните сенки под очите му, гъстите му вежди.
— Гарет, искам да знам истината. Ще си остане само между нас. Кажи, ти ли уби Били Стейл?
— Заклевам се, не съм го убивал. Заклевам се! Мъжът с тъмния гащеризон. Той го уби. Видях го през храстите и се втурнах към тях. Мери Бет беше уплашена и плачеше. Вдигнах лопатата, без да се замисля. Не трябваше да го правя, но не се замислих. После отведох Мери Бет, за да не пострада. Това е истината!
— Само че фактите показват противното, Гарет.
— Хората виждат едни и същи неща по различен начин. Както начина, по който ние виждаме нещо, и начина, по който го вижда някоя муха.
— Какво искаш да кажеш?
— Ние виждаме движещи се предмети, едно непрекъснато движение, както когато някой замахне да размаже мухата. От гледна точка на мухата обаче ръката спира стотици пъти на различно разстояние във въздуха. Тя вижда поредица от неподвижни картини. Ръката е същата, движението е същото, нали разбирате, но мухата го вижда по съвсем различен начин. А цветовете… За нас има един червен цвят, а насекомите различават десетки видове червено.
„Веществените доказателства показват, че може да е виновен, Райм. Не го доказват. Уликите могат да бъдат тълкувани по десетки различни начини.“
— А Лидия? — настоя Сакс, стискайки рамото му още по-силно. — Защо я отвлече?
— Вече казах защо… Тя също беше в опасност. Блакуотър Ландинг… това е опасно място. Там се случват нещастия. Някои умират, изчезват там. Исках да я защитя.
„Разбира се, че е опасно място — помисли си тя. — Не е ли опасно обаче точно заради теб?“
— Тя твърди, че си искал да я изнасилиш — възрази Сакс.