За разлика от Кюлбо, който сам поддържаше къщата си, и от О’Сараян, който редовно забърсваше някоя сервитьорка, която да оправи фургона му, Харис Томъл не се грижеше за дома си. Така, предполагаше Кюлбо, вероятно се надяваше да създаде впечатление за бохемски живот.
Това обаче си беше проблем на Томъл, а и не се бяха събрали на буренясалата ливада, за да обсъждат дизайна на домовете си. Причината беше арсеналът, който Томъл бе наследил, когато една Нова година баща му отиде за риба на заледеното езеро Спайви Понд, за да изплува едва през пролетта.
Стояха на остъклената тераса и разглеждаха сандъците с пушки и револвери по същия начин, както в детството си бяха разглеждали бонбоните в магазина на Петерсън на Мейпъл стрийт, чудейки се какво да откраднат.
О’Сараян, който все хленчеше за Виетнам и гледаше всички филми на тази тема, си хареса черна автоматична пушка „Колт AR 15“, версия на М-16, предназначена за масова употреба.
Томъл взе красивата гладкоцевна пушка „Браунинг“ с инкрустации, която Кюлбо копнееше да притежава повече от всичко на света, въпреки че предпочиташе да стреля с карабина. Самият Кюлбо пък избра стилната карабина „Уинчестър“ на Томъл с огромен оптически мерник.
Взеха достатъчно боеприпаси, вода и храна, уиски, клетъчния телефон на Кюлбо и спални чували, въпреки че не очакваха ловът да продължи много дълго.
24.
Линкълн Райм вкара количката си в изпразнената лаборатория на административната сграда на окръг Пакенок.
Люси Кър и Мейсън Жермен стояха със скръстени ръце до масата, върху която по-рано бяха микроскопите. Когато криминологът и болногледачът му Том влязоха, двамата помощник-шерифи ги изгледаха подозрително.
— Как може да направи такова нещо? — възкликна Мейсън. — Какво, по дяволите, си мисли?
На тези два въпроса вероятно и самата Амелия Сакс не можеше да отговори. Затова Райм се задоволи да попита:
— Нали няма пострадали?
— Не — отвърна Люси, — но Натан е доста разстроен. Не е приятно да гледаш отблизо дулото на „Смит и Уесън“, който бяхме достатъчно глупави да й предоставим.
Райм се тревожеше за Амелия. Всички улики сочеха Гарет Ханлън като извършител на изнасилване и убийство. Сакс бе позволила да я подлъже и сега се намираше в компанията на човек, който няма да се поколебае да я елиминира веднага щом реши, че не се нуждае от нея.
Трябваше да я открие колкото може по-скоро.
— С кола ли са избягали? — продължи да разпитва Райм.
— Не мисля — отвърна с влизането си шериф Бел. — Никой не е съобщил за открадната кола. Човек не може да се измъкне лесно от този район. Цялата местност е в блата, няма много пътища. Аз…
— Вземи няколко кучета, Джим — предложи Люси. — Ърв Уонър тренира две за щатската полиция. Вземи телефона му от капитан Декстър от Елизабет Сити. Ърв ще ги открие.
— Добра идея. И така…
— Имам едно предложение — прекъсна го Райм.
Мейсън се изсмя скептично.
— Какво? — попита шерифът.
— Предлагам ви сделка.
— Никакви сделки — възрази Бел. — Тя е престъпник, въоръжена е.
— Тя няма да убие никого — вметна Том.
— Амелия е убедена, че няма друг начин да открием Мери Бет — продължи криминологът. — Затова го е направила.
— Няма значение. Освобождаването на убийци от затвора е престъпление.
— Тя не го мисли за убиец. Мисли, че е невинен.
— О, Господи — измърмори Люси.
— Изчакайте двайсет и четири часа, преди да повикате щатската полиция. Аз ще ги намеря. После ще се споразумеем някак си за обвиненията. Ако се включат командоси и кучета, има голяма опасност някой да пострада.
— Мамка му, Линкълн! Приятелката ти измъква затворник…
— Нямаше да е затворник, ако не бях аз. Сами никога нямаше да го хванете.
— Забрави! — намеси се Мейсън. — Само губим време. Докато си чешем езиците, те се отдалечават. Мисля, че трябва да вдигнем всички мъже в града и да започнем преследването веднага. Да направим, както предложи Хенри Давет: да раздадем пушки и…