— Стой на телефона. Готови сме за засичане.
„Дано само да успеят, Господи — помоли се. — Дано…“
После допълни:
„И ми позволи да убия моя Юда.“
Том постави слушалките на главата на Райм и набра номера.
Ако Сакс си беше изключила телефона, след третото позвъняване щеше да се чуе приятният глас на телефонистката.
Едно позвъняване… две…
— Ало?
Райм не можеше да повярва, че гласът й ще му донесе такова облекчение.
— Сакс, добре ли си?
Тя замълча за секунда, после отговори кратко:
— Да.
От другата стая Люси Кър кимна.
— Слушай, Сакс. Слушай внимателно. Знам защо го правиш, но трябва да се предадеш. Ти… Ало, слушаш ли?
— Слушам, Райм.
— Знам какво си решила. Гарет се е съгласил да те заведе при Мери Бет.
— Така е.
— Не му се доверявай.
„Нито на мен“ — помисли.
От другата стая Люси описа с пръст кръг във въздуха, което означаваше да продължава да говори.
— Сключих сделка с Джим — продължи той. — Ако те убедя да се предадеш, ще уредим някакво споразумение с обвинението. Щатската полиция още не се е намесила. Обещах им да остана, докато не намерим Мери Бет. Отложих операцията.
Той затвори очи за миг. Чувстваше се виновен пред нея, но нямаше как. Представи си как е загинала онази жена в Блакуотър Ландинг, как е загинал Ед Шефър… Осите по тялото на Амелия. Трябваше да я предаде, за да я спаси!
— Гарет е невинен, Райм. Сигурна съм. Не можех да позволя да го изпратят в центъра за задържане. Там ще го убият.
— Пак ще огледаме уликите. Ще открием още улики. Заедно, ти и аз. Нали така, Сакс? Ти и аз… Няма нещо, което да не можем да открием.
— Никой няма да застане на страната на Гарет. Той е сам-самичък, Райм.
— Ще се погрижим нищо да не му се случи.
— Не можеш да защитиш някого от цял град, Линкълн.
— Не използвай малки имена. Това носи лош късмет.
— Цялата тази работа е един провал.
— Моля те, Сакс…
— Понякога човек трябва да действа по съвест.
— Говориш като проповедник.
Той се изсмя насила, отчасти за да й вдъхне увереност, отчасти за да вдъхне увереност на себе си.
„Върни се, Сакс. Моля те. Все още можем да те спасим. Животът ти е толкова крехък, колкото и единственият нерв, който действа в цялото ми тяло, тънката жичка, която мърда безименния ми пръст. И е също толкова ценен за мен.“
— Гарет твърди, че ще стигнем до Мери Бет тази нощ или утре сутринта — каза тя. — Ще ти се обадя, като я открием.
— Сакс, не затваряй още. Изчакай да ти кажа още нещо.
— Какво?
— Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай. Мислиш, че е невинен, но просто приеми, че може и да не е. Нали помниш как работим на местопрестъпленията, Сакс?
— Без предубеждения. Без да изключваме нито една възможност.
— Точно така. Обещай ми, че ще спазваш това правило.
— Той е с белезници, Райм.
— Добре, не му ги сваляй. И не му давай оръжие.
— Няма. Ще ти се обадя, като открием Мери Бет.
— Сакс…
Връзката прекъсна.
Райм затвори очи и тръсна ядосано глава, за да смъкне слушалките. Том бързо му ги свали. Извади четка за коса и го среса.
— По дяволите — измърмори криминологът.
Люси затвори телефона в другата стая и влезе при тях. По изражението й си личеше, че в Щатското управление не са успели да засекат телефона.
— Пит каза, че са в радиус от пет километра от центъра на Танърс Корнър — съобщи тя.
— Не можаха ли да определят по-точно? — измърмори Мейсън.
— Ако беше поговорила още няколко минути, щяха да определят местонахождението й с точност до пет метра.
Бел вече разучаваше картата:
— Добре, пет километра от центъра.
— Дали няма да се върнат в Блакуотър Ландинг? — попита Райм.
— Не — отсече шерифът, — знаем, че момичето е на Аутърбанкс. Блакуотър Ландинг е в обратна посока.
— Как най-бързо се стига на Аутърбанкс?
— Пеша няма да успеят. Трябва или да вземат кола, или лодка. Има два начина да се доберат дотам. Могат да продължат на юг по Шосе 82 до Шосе 17. По него ще стигнат до Елизабет Сити, откъдето могат или да вземат лодка, или да продължат до Шосе 158 и по него да излязат на брега. Другият вариант е да стигнат по Шосе 17 до Харпър роуд… Мейсън, взимаш Франк Стърджис и още двама и отивате на Шосе 112. Блокирате го при Белмънт.