Планът на Гарет беше блестящ, но имаше един недостатък — бе сметнал, че на полицията ще са й нужни няколко дни, докато открие Лидия. Докато те претърсват Аутърбанкс, той щеше да се забавлява с Мери Бет в истинското си скривалище.
Затова Райм попита шерифа за най-добрия път на запад от Танърс Корнър.
— През Блакуотър Ландинг. По Шосе 112 — бе отговорил Бел.
Райм нареди Люси и другите полицаи да тръгнат незабавно затам.
Имаше вероятност Гарет и Сакс вече да са минали Блакуотър Ландинг, но Райм прецени разстоянията и пресметна, че пеша не би трябвало да са се добрали още дотам.
Люси се обади от пресечката на Канал роуд и Шосе 112. Том включи телефона в слушалките на Райм. Полицайката заговори:
— Никакви ги няма. Проверяваме всяка кола. Сигурен ли си, че ще минат оттук?
— Да. Напълно — отвърна той.
— Да се надяваме, че си прав — тросна се тя. — Иначе някои много ще съжаляват! — И затвори.
След малко иззвъня телефонът на Бел. Той послуша известно време, после се обърна към Райм:
— Още трима полицаи са излезли на Канал роуд, на около километър и половина южно от пресечката с Шосе 112. Ще тръгнат на север пеша и ще претърсят около пътя. Ако Гарет и Сакс са там, ще ги открият.
Отново долепи слушалката до ухото си. Погледна Райм, после заговори по телефона:
— Да, въоръжена е… Да, чух, че стреля добре.
Сакс и Гарет останаха в тръстиките, докато полицаите освободят спряната кола.
После откъм града се чу друг звук, който Сакс определи като вой на сирени.
От юг пристигна нова кола и още двама полицаи с пушки се присъединиха към колегите си. Тръгнаха бавно по пътя, претърсвайки всеки храст.
Гарет я погледна отчаяно.
— Какво има? — прошепна тя.
Той кимна към кобура й:
— Ще го използваш ли?
— Разбира се, че не.
— Те няма да се поколебаят.
— Никой няма да стреля! — Бе ужасена, че го е помислил.
Погледна към гората. Почвата бе разкаляна. Невъзможно беше да се измъкнат незабелязано оттам. Пред тях бе телената ограда на „Давет индъстрис“. На паркинга се виждаха коли.
Амелия Сакс разследваше улични престъпления от една година. Този й опит, комбиниран с големите й познания за автомобилите, й позволяваше да разбие и подкара всяка кола за по-малко от трийсет секунди.
Дори да вземат кола обаче, как щяха да се измъкнат от района на фабриката? Входът й беше откъм Канал роуд. Пак трябваше да минат през блокадата. Дали, ако откраднат някой джип или камион, нямаше да успеят да се измъкнат незабелязано през оградата откъм Шосе 112? Навсякъде около Блакуотър Ландинг се издигаха стръмни хълмове, оградени от всички страни с блата. Можеха ли да избягат с камион, без да рискуват да катастрофират?
Полицаите бяха само на петдесетина метра. Време беше да действат. Нямаха избор.
— Хайде, Гарет. Прескачай оградата.
Запромъкваха се към паркинга.
— Кола ли ще крадем? — попита момчето, като видя накъде са тръгнали.
Сакс хвърли поглед назад. Полицаите бяха на около сто метра.
— Не обичам колите — продължи Гарет. — Плашат ме.
Тя обаче не му обърна внимание.
„Свиват крила и падат на земята.“
— Къде са? — попита нетърпеливо Райм. — Полицаите, които претърсват пътя.
Изправен до картата, шериф Бел говореше по телефона. Погледна Райм и посочи едно квадратче:
— Някъде тук. На стотина метра от входа на фабриката на Давет. Движат се на север.
— Могат ли Амелия и Гарет да заобиколят от изток?
— Не, фабриката е заобиколена отвсякъде с блата. Ако тръгнат на запад, ще се наложи да преплуват канала и вероятно няма да успеят да се качат по другия бряг. Няма къде да се скрият. Люси и Трей със сигурност ще ги забележат.
Чакането бе мъчително. Райм знаеше, че на негово място Сакс щеше да разкървави кожичките на пръстите си. Лош навик, но как й завиждаше за него! Преди злополуката той облекчаваше напрежението, като крачеше напред-назад. Сега не му оставаше нищо, освен да мисли за опасността, която я грози.
Една секретарка се показа на вратата:
— Шериф Бел, от щатската полиция ви търсят на втора линия.
Джим Бел влезе в съседния кабинет и натисна копчето на телефона. Говори няколко минути, после бързо се върна при криминолога.