— Има ли деца?
Трей вдигна рамене:
— Може и да имат. Май миналата година в отбора по футбол играеше някакъв…
— Лято е. Децата сигурно са си вкъщи — отбеляза Франк. — Гарет може да ги е взел за заложници.
— Може — съгласи се Люси, — но сигналът е засечен в бараката, не в къщата. Не знам… не мога да си представя да взимат заложници. Според мене Мейсън е прав. Просто се крият, докато решат, че е безопасно. После ще тръгнат за Хобът Фолс.
— Какво ще правим? — попита Лу. — Ще блокираме ли пътя?
— Ако докараме колите, ще ни чуят — отбеляза Джеси.
Люси кимна:
— Най-добре да обградим веднага бараката. Пеша, от две посоки.
— Нося сълзотворен газ — каза Мейсън.
— Не, не — възрази Джеси. — Може да изпаднат в паника.
Люси си помисли, че не това го тревожи всъщност. Можеше да се обзаложи, че младият полицай не иска да излага любимата си на действието на опасното вещество. Самите те също нямаха предпазни маски.
— Без газ! — отсече тя. — Аз отивам отпред. Трей, ти…
— Не — прекъсна я Мейсън, — аз отивам отпред.
Люси се подвоуми, после се съгласи:
— Добре, аз ще ида на страничната врата. Трей и Франк, вие сте отзад. — Обърна се към Джеси: — Вие с Нед наблюдавайте къщата. Оттам.
— Добре.
— И прозорците — допълни Мейсън. — Погрижете се никой да не ни зяпа от къщата.
— Ако тръгнат да бягат с кола — инструктира ги Люси, — стреляйте в гумите. Който има оръжие с голям калибър като Франк, да се цели в двигателя. Не стреляйте на месо, освен ако не се наложи. Знаете правилата.
Докато изричаше последните думи, гледаше Мейсън. Той обаче не й обърна внимание. Тя се обади на Джим Бел да съобщи, че тъкмо се канят да влязат в бараката.
— Готови сме да изпратим линейка, ако се наложи — каза той.
— Това не е антитерористична операция — възрази Джеси. — Няма да се стреля.
Люси изключи радиостанцията и кимна към бараката:
— Хайде.
Втурнаха се приведени, използвайки дърветата за прикритие. Люси наблюдаваше внимателно тъмните прозорци на бараката. На два пъти й се стори, че някой се движи вътре. Можеше да е от отраженията на дърветата или облаците, но не беше сигурна.
Събраха се зад бараката, откъдето нямаше прозорци. Люси си даде сметка, че никога не е участвала в подобна акция.
„Не било антитерористична операция…“
„Грешиш, Джеси, точно такава е. И аз хич не горя от желание да участвам.“
Едро водно конче забръмча над главата й. Тя махна с ръка да го пропъди. То се върна и отново забръмча настойчиво, сякаш Гарет го беше пратил на разузнаване.
„Глупости“ — помисли си тя.
— Влизам! — прошепна Мейсън. — Люси, като ме чуеш да ритам вратата, влизаш през страничния вход!
Тя кимна и въпреки че се тревожеше от прекалената възбуда на Мейсън, все пак се радваше, че той ще влезе пръв.
— Само да се уверя, че страничната врата е отключена — рече тихо.
Разпръснаха се и бързо заеха позиции. Люси приклекна, докато минаваше под един прозорец, и изтича към страничната врата. Беше открехната. Кимна на Мейсън.
През пролуката на вратата се долавяше мирис на мухъл, бензин и машинно масло. Люси се заслуша. Чу леко пукане — изстиващия мотор на пикапа, който бе откраднала Амелия.
„Пет, четири, три…“
Пое дълбоко въздух, за да се успокои.
„Бъди готова.“
От другата страна се чу силен трясък.
„Хайде!“
— Полиция! — крещеше Мейсън. — Никой да не мърда!
Люси ритна страничната врата, но тя се отвори само няколко сантиметра — от вътрешната страна бе оставена голяма самоходна косачка. Нямаше да може да я помръдне. Блъсна още два пъти вратата, но безуспешно.
— По дяволите! — прошепна и се затича към главния вход.
— О, Господи! — чу се гласът на Мейсън.
Последва изстрел. След секунди проехтя втори.
— Какво става? — попита Райм.
— Добре — каза колебливо Бел по телефона.
Нещо в стойката му разтревожи Райм: шерифът притискаше слушалката с все сила до ухото си, свободната му ръка бе стисната в юмрук. Закима енергично. Обърна се към Райм:
— Някой е стрелял.
— Стрелял ли?
— Мейсън и Люси влезли в бараката. Джеси казва, че чул два изстрела. — Закри слушалката с ръка и изкрещя: — Линейката веднага да тръгва към Халбъртънови. На Баджър Холоу роуд, пресечка на Шосе 112.