Номерът явно подейства, защото полицаите потеглиха скоро след пикапа.
Докато вадеха лодката, Сакс попита:
— А амоняка? Ямата с гнездото на оси? И това ли си научил от насекомите?
— Да — отвърна гордо той.
— Не искаше да нараниш никого, нали?
— Не, не. Дупката на мравколъва трябваше само да ви уплаши и да ви забави. Амонякът трябваше да ме предупреди, че приближавате. Това също съм научил от насекомите. Те използват миризми, за да общуват помежду си. — В очите му се четеше любопитство и възхищение. — Бяхте страхотни, като ме намерихте във воденицата. Никога… такова… не съм предполагал, че ще дойдете толкова бързо.
— А ти си оставил лъжливи улики, за да ни подведеш: пясъка и картата.
— Да, нали ти казах. Насекомите са хитри. Затова оцеляват.
Извадиха лодката. Беше боядисана в тъмносиво, дълга около три метра, с малък мотор. Вътре имаше десетина пластмасови двулитрови бутилки с прясна вода и кутия с бисквити и чипс. Момчето ги огледа да не липсва нещо. Кимна и се качи.
Сакс го последва. Седна срещу него, с гръб към носа. Той й се усмихна, сякаш да й покаже, че разбира недоверието й, и дръпна стартера. Моторът забръмча. Изкара лодката в средата на реката и потегли по течението.
Като съвременен Хъкълбери Фин.
Сакс се замисли. Беше време да се оправя сама.
Така обичаше да казва баща й. Слабият, леко оплешивял мъж, работил цял живот като патрулиращ полицай в Бруклин и Манхатън. Когато дъщеря му му съобщи, че се отказва от работата като фотомодел и иска да стане полицай, двамата поговориха сериозно. Той уважаваше решението й, но държеше да я предупреди за трудностите на професията.
„Ейми, трябва да разбереш едно: понякога действаш, без да мислиш; понякога постигаш това, което искаш; понякога не. А понякога, слава богу — не много често, трябва да се оправяш сама. Очи в очи с опасността. Всяка коза за свой крак. Няма кой да ти помогне. Не се изправяш само срещу престъпниците. Понякога трябва да се опълчиш срещу шефа си. Срещу неговия шеф. Срещу приятелите си. Ако искаш да станеш ченге, трябва да си готова да се справяш сама. Няма начин.“
„Ще се справя, татко.“
„Добре, скъпа. Хайде да покараме.“
Сакс никога не се беше чувствала толкова сама, както сега, седнала в тази лодка с това объркано момче.
„Всяка коза за свой крак… Очи в очи…“
— Гледай — извика Гарет и посочи някакво насекомо. — Това ми е любимото. Гърбоплавач. Лети под водата. — Очите му блестяха. — Наистина! Не е ли страхотно? Да летиш под водата. Обичам водата. Приятно е да плуваш. — Той се намръщи и се зачеса: — Този проклет отровен бръшлян… Все ме намира. Страшно сърби.
Заобикаляха малки и по-големи острови, коренища, дървета, наполовина потопени под водата, но винаги възстановяваха курса си на запад, към залязващото слънце.
Сакс се сети за нещо, за което си бе помислила и преди, в килията на момчето, преди да го измъкне. Лодката с провизиите беше доказателство, че Гарет е предвиждал, че ще се измъкне от затвора. Дали ролята й в това бягство не бе част от предварителен план?
„Каквото и да мислиш за Гарет, не му се доверявай. Мислиш, че е невинен, но просто приеми, че може и да не е. Нали помниш как работим на местопрестъпленията, Сакс?“
„Без предубеждения. Без да изключваме нито една възможност.“
Взря се в него. Със светнали от радост очи той гледаше ту в една, ту в друга посока. Не приличаше на избягал затворник, а на ентусиазирано хлапе на разходка сред природата, любопитно да види какво ще се открие пред очите му при следващия завой на реката.
— Добра е, Линкълн — отбеляза Бен. Имаше предвид номера с телефона, който им бе изиграла Сакс.
„Да, добра е — помисли си криминологът. — Толкова добра, колкото и аз.“
Но пред себе си призна, че в този случай бе проявила по-голяма находчивост от него.
Умираше от яд, че не е предвидил действията й. Това не беше игра, не беше упражнение. Животът й бе в опасност! Оставаше му съвсем малко време, преди Гарет да реши, че тя не му е нужна вече и е време да се отърве от нея. Не можеше да си позволи да му се изплъзнат отново.
На вратата се показа полицай с хартиена торбичка в ръка. Това бяха дрехите на Гарет от ареста.
— Добре! — каза Райм. — Том, Бен… Пишете: „Място, свързано с престъпника — воденицата“. Бен, пиши по-бързо!