— Ама ние вече имаме такава графа — възрази зоологът.
— Тези улики са лъжливи. Гарет ги е подхвърлил, за да ни заблуди. Също както стритият варовик в обувката, която уж изгубил, докато отвличал Лидия. Ако има истински улики, те са в дрехите. Те ще ни подскажат къде е Мери Бет.
— Ако имаме късмет — добави Бел.
„Не — помисли Райм, — ако сме добри.“
Обърна се към Бен:
— Отрежи парче от дънките, близо до подгъва. Пусни пробата на хроматографа.
Бел излезе. Нареди на Стив Фар да поиска извънредни честоти за радиостанциите, без да обяснява на щатската полиция какво става.
Криминологът и Бен се съсредоточиха върху резултата от хроматографския анализ.
— Какво откри? — попита Райм.
— По панталоните има петна от кафява боя. Тъмнокафява. Изглеждат пресни.
— Кафява, значи. Какъв цвят беше къщата на приемните родители на Гарет?
— Не знам.
— Не съм и предполагал, че знаеш цвета на всички къщи в Танърс Корнър. Исках да ти намекна да им се обадиш!
Бен намери телефонния им номер и се обади. Поговори известно време, после затвори.
— Ама че неуслужлив тип… Приемния баща на Гарет имам предвид. Както и да е, къщата е бяла, нямат нищо в тъмнокафяво.
— Значи вероятно боята е от сградата, в която държи момичето.
— Има ли някъде база данни за сравнение на различните видове боя? — попита едрият младеж.
— Добра идея! Имам в Ню Йорк, но тя няма да ни свърши работа. Базата данни на ФБР пък е само за автомобилни бои. Да продължаваме. Какво има в джобовете? Сложи си…
Бен вече нахлузваше гумените ръкавици и без да му напомнят.
— Това ли имаше предвид? — усмихна се.
— Да — промърмори Райм.
— Мрази да предвиждат репликите му — вметна Том.
— Значи да продължавам в същия дух! — каза Бен. — А, тук има нещо.
Райм присви очи. Младежът извади няколко малки бели парченца от джоба на Гарет.
— Какво е това?
Бен ги помириса.
— Сирене и хляб.
— Още храна ли? Като бисквитите и…
Бен се разсмя.
Райм се намръщи:
— Какво ти е толкова смешно?
— Храна е, да, но не за Гарет.
— Какво искаш да кажеш?
— Не си ли ходил за риба?
— Не, никога. Като ми се прияде риба, отивам в магазина. Какво общо имат сандвичите със сирене с риболова?
— Това не са сандвичи, а примамки — обясни Бен. — Миризмата привлича рибата. Хлябът и сиренето се смесват, след това се оставят малко да вкиснат. Дънните риби ги обожават. Сомовете например. Колкото повече смърдят, толкова по-добре.
Райм вдигна вежди:
— А, най-после нещо полезно. Какво друго има?
— По края на крачолите има кал.
Бен остърга малко върху лист хартия, после постави една проба под микроскопа.
— Нищо особено. Някакви малки частици. Бели.
— Я да видя.
Зоологът занесе тежкия микроскоп при Райм и криминологът погледна в окуляра.
— Това са хартиени влакна.
— Така ли?
— Очевидно е. Какво друго да бъдат? Попивателна хартия. Само дето нямам представа откъде се е взела. Я, тази пръст е много интересна. Можеш ли да остържеш още малко от крачола?
— Ще опитам.
Бен разряза подгъва на крачола и го разгъна. Изтръска още пръст върху листа.
— Сложи я на микроскопа — нареди Райм.
Зоологът приготви препарата и го постави на предметната масичка. Отново поднесе микроскопа на Райм.
— Има много глина, страшно много, фелдшпат, може би гранит. А… какво е това? Торфен мъх.
— Откъде знаеш толкова неща? — удиви се Бен.
— Просто ги знам.
Райм нямаше нито време, нито желание да обсъжда източниците на знанията си.
— Какво още има по крачолите? — продължи той. — Какво е това? Онова малко зеленикаво нещо?
— Някакво растение, но не мога да кажа какво. Учил съм океанска ботаника, но не ми беше любимият предмет в университета. Повече си падам по организмите, които се опитват да избягат, като искаш да ги хванеш. По-спортно е някак си.
— Опиши ми го — нареди Райм.
Бен погледна парченцето през лупата:
— Червеникава власинка с капка течност на края. Течността е доста гъста. Има и бяло цветче с формата на камбанка… Ако мога да предположа…