— Не само можеш, но и трябва. Бързо.
— Почти съм сигурен, че е росянка.
— Какво е пък това? Звучи ми като много тъпо име на тоалетен сапун.
— От рода на венерината мухоловка. Насекомоядно растение. Удивителни са. Като деца сме ги наблюдавали с часове. Начинът, по който улавят…
— „Удивителни“ били — изсумтя Райм. — Хранителните им навици не ме интересуват. Кажи къде се срещат. Това вече ще е „удивително“.
— Ами… навсякъде.
— По дяволите! Добре, след като излязат резултатите от плата, пусни на хроматографа проба от пръстта. Какви са тези петна по фланелката му?
Бен погледна червеникавите петна и поклати глава.
Криминологът се ухили злобно.
— Искаш ли да ги пробваш на вкус?
Без да се колебае, Бен взе фланелката и облиза едното петно.
— Добро куче! — похвали го Райм.
Бен вдигна вежди:
— Мислех, че това е стандартна процедура.
— За нищо на света не бих го направил — отвърна криминологът.
— Не ти вярвам. — Бен отново облиза петното. — Това е плодов сок. Не мога да определя с каква есенция.
— Добре. Том, запиши това. — Райм кимна към хроматографския апарат: — Резултатите от плата на панталоните са готови. Пусни проба от пръстта.
Скоро идентифицираха всички вещества, с които бяха нацапани дрехите на момчето: захар, камфен, спирт, керосин, мая. Керосинът беше в значително количество. Бен записа всичко на дъската.
Място, свързано с престъпника — воденицата
Кафява боя; росянка; глина; торфен мъх; плодов сок; хартиени влакна; примамки за риба; захар; камфен; спирт; керосин; мая.
Какво означаваше всичко това?
Имаше прекалено много улики. Райм не виждаше никаква връзка помежду им. Дали захарта беше от плодовия сок, или от друг източник? Дали момчето бе купило керосина, или го беше откраднало? Спиртът се използва в повече от три хиляди домашни и индустриални продукта — от разтворители до афтършейв. Маята без съмнение беше от воденицата.
После насочи вниманието си към другия списък.
Място, свързано с престъпника — стаята на Гарет
Миризма на скункс; натрошени борови иглички; рисунки на насекоми; снимки на Мери Бет и родителите на момчето; книги за насекоми; корда; пари; ключ; керосин; амоняк; нитрати; камфен.
Изведнъж се сети нещо, което му бе казала Сакс, докато претърсваше стаята на момчето.
— Бен, би ли отворил бележника на Гарет?
— Да го сложа ли върху устройството за прелистване?
— Не, ти ще ми го покажеш.
Райм разгледа рисунките на буболечки: гърбоплавач, воден паяк, водомерка.
Спомни си, че Сакс му беше казала, че освен гнездото на осите (сейфа на Гарет) в колекцията му от насекоми имало само водни животни.
— Всичките са водни — каза на глас Райм.
Бен кимна:
— Така изглежда.
— Той обича водата. А тези примамки? Каза, че били за дънни риби, нали?
— Да.
— За морски или за сладководни?
— За сладководни, разбира се.
— А керосинът, използва се за гориво за лодки, нали?
— За малки двигатели, да.
— Какво ще кажеш за това предположение? Тръгнали са на запад с лодка по река Пакенок.
— Има логика, Линкълн. Сигурно използва толкова много керосин, защото е пътувал често между Танърс Корнър и мястото, където държи Мери Бет. За да се подготви за отвличането.
— Добро предположение. Извикай Джим Бел.
След няколко минути шерифът беше при тях и Райм му обясни теорията си.
— И тази идея ти дойде само от водните буболечки? — удиви се Бел.
Райм кимна:
— Ако опознаем насекомите, ще опознаем Гарет Ханлън. Какво ще кажеш, Бен? Не смяташ ли, че насекомите са по-постоянни и по-предвидими от хората?
— Има нещо такова.
„И са много по-умни…“
— Днес чух и по-щури идеи — отбеляза Бел.
— Шерифството разполага ли с лодка?
— Не, но някои от хората ми имат собствени. Можем да ги използваме. Само че не мисля, че ще ни бъдат от полза.
— Защо?
— Не знаеш какво представлява Пако. На картата прилича на всяка друга река, с брегове и така нататък, но е задръстена от тиня и гнили дървета от съседните блата. Ако Гарет е в нея, няма да се придържа към основното течение. Мога да се закълна. Няма начин да го открием.