Разбира се, ако Мисионера и Том се върнат с пушки, томахавката нямаше да й свърши много работа. Все пак бе решена да разбие черепа на първия, който посегне да й направи нещо. Другият можеше да я убие, но поне единият от двамата щеше да загине с нея. Така си представяше, че е умряла и Вирджиния Деър.
Мери Бет седна и се загледа през прозореца. Слънцето вече потъваше зад дърветата, сред които бе видяла Мисионера за пръв път.
Какво беше това чувство, което я изпълваше? Вероятно страх.
Не, не беше страх. Беше нетърпение. Нетърпение да посрещне враговете си.
Мери Бет остави томахавката в скута си.
„Приготви се…“
Да, вече беше готова.
— Гледайте, лодка. — Люси се криеше под сянката на едно лаврово дърво на брега до моста „Хобът“.
— Къде? — попита тя.
— Там — посочи Джеси Корн.
Във водата, на около половин километър нагоре по течението, се виждаше тъмно петно, което се движеше бавно към тях.
— Каква ти лодка? Не виждам…
— Погледни по-внимателно. Обърната е с дъното нагоре.
— Не мога да я различа добре. Ти имаш по-силни очи.
— Дали са те? — попита Трей.
— Какво е станало? Да не са потънали?
— Не — отвърна Джеси Корн, — крият се отдолу.
Люси присви очи.
— Откъде си толкова сигурен?
— Предчувствие.
— Има ли достатъчно въздух отдолу? — попита Трей.
— Разбира се. Дъното се издига достатъчно над водата. Като деца сме го правили с канута в езерото Бамбърт. Играехме си на подводница.
— Какво да правим? — попита Люси. — Ако искаме да стигнем до тях, ще ни трябва лодка.
Нед свали кобура си и го подаде на Джеси.
— По дяволите, ще вляза вътре и ще ги избутам на брега.
— Нима ще се потопиш в тази тиня?
Младият мъж свали ботушите си.
— Плувал съм в тази река милион пъти.
— Добре, ще те прикриваме.
— Нали са под водата — отбеляза Джеси. — Няма да стрелят.
— Ако смажеш патроните с малко грес, могат да изтраят седмици под водата — изтъкна Трей.
— Амелия не би стреляла — възрази Джеси, защитникът на Юда.
— Няма да поемаме рискове! — отсече Люси; после се обърна към Нед: — Само избутай лодката насам. Трей, ти ще вземеш пушката и ще отидеш при онази върба. Джеси и аз ще останем тук. Ако нещо се случи, ще ги подложим на кръстосан огън.
Бос и гол до кръста, Нед се спусна по тинестия бряг. Огледа се внимателно (за змии, както предположи Люси) и се потопи в реката. Люси се запита колко ли й е неприятно на Амелия Сакс под лодката. Надяваше се да й е много неприятно. Отново я обхвана гняв.
Нед заплува безшумно към лодката. Люси извади пистолета си и вдигна предпазителя. Джеси Корн погледна смутено оръжието.
Трей беше заел позиция зад дървото с пушка в ръце. Забеляза, че Люси е готова за стрелба, и зареди.
Лодката бе на десетина метра.
Нед беше добър плувец и бързо се приближаваше. Още няколко загребвания с ръце и щеше да я достигне.
Изведнъж отнякъде проехтя изстрел. На няколко метра от Нед се разхвърчаха пръски.
— О, не! — възкликна Люси и започна да оглежда храстите за нападателя.
— Къде, къде? — извика Трей, приклекна и стисна пушката.
Нед се гмурна.
Проехтя нов изстрел. Отново се разхвърчаха пръски вода. Трей вдигна пушката и започна да стреля по лодката. Беше изпаднал в паника. Изстреля всичките си седем патрона за броени секунди.
— Не по лодката! — закрещя Джеси. — Отдолу има хора!
— Откъде стрелят? — извика Люси. — Изпод лодката ли? От другия бряг ли? Къде са?
— Къде е Нед? — крещеше Трей. — Ранен ли е?
— Не знам! — В гласа й звучеше паника. — Не го виждам!
Трей презареди и отново се прицели в лодката.
— Не стреляй! — изкрещя Люси. — Само ме прикривай!
Тя изтича по брега. Чу се сподавен хрип и Нед се показа на повърхността. Трепереше. Джеси и Трей насочиха оръжията си към другия бряг и излязоха напред. Джеси гледаше с ужас надупченото дъно на лодката.