— Имам трима старши помощник-шерифи и осем редови полицаи. Разполагаме с две телефонистки и пет секретарки. Използваме ги заедно с Градоустройствения отдел, което е голям недостатък, но сега заради спешността на случая ще работят само за нас. Окръжният управител го одобри, вече говорих с него.
Райм погледна стената и се намръщи.
— Какво има? - попита шерифът.
— Трябва му черна дъска - обясни Том.
— Мислех си за карта на района, но да, искам и черна дъска. Голяма.
— Нямате грижи - каза Бел.
Райм и Сакс се спогледаха и се засмяха. Това бе любимият израз на братовчед му Роланд Бел.
— Кога мога да се срещна със старшите ви заместници? За инструктаж.
— И климатична инсталация - добави Том. - Трябва му и климатична инсталация.
— Ще видим какво може да се направи - каза небрежно Бел. Явно като южняк не разбираше нуждата на хората от северните щати от по-умерени температури.
— Не е хубаво да стои в такава жега - настоя болногледачът.
— Това не е голям проблем - възрази Райм.
Том вдигна вежди и погледна Бел:
— Стаята трябва да се охлади, иначе го връщам в болницата.
— Том! - опита се да противоречи Райм.
— Страхувам се, че нямаш друг избор - заяви спокойно болногледачът.
— Добре, ще го уредим - успокои го Бел. Викна към вратата: - Стив, ела за малко.
На прага се появи млад полицай с късо подстригана коса.
— Това е шуреят ми, Стив Фар - представи го шерифът.
Беше най-високият от всички полицаи в градчето, които Райм бе видял досега - сигурно над метър и осемдесет. Големите му уши стърчаха смешно. Видът на Райм явно не го притесни много и той скоро се усмихна непринудено. Бел му възложи задачата да намерй климатична инсталация за стаята.
— Веднага ще се заема, Джим - каза полицаят, завъртя се на пети като войник и излезе.
На вратата се показа някаква жена:
— Джим, Сю Макконъл е на трета линия. Направо не е на себе си.
— Добре, свържи ме - каза Бел, после обясни на Райм: - Майката на Мери Бет. Горката жена... Съпругът ѝ почина от рак, няма и една година оттогава. Сега и това. Лоша работа. Аз самият имам две деца. Представям си как...
— Добре, Джим - прекъсна го безцеремонно Райм, - би ли пратил някого за картата и черната дъска?
Бел примигна, изненадан от резкия тон на криминолога.
— Разбира се, Линкълн. Виж, ако решиш, че действаме много по южняшки, ако сметнеш, че много се мотаем, не се притеснявай да ни дадеш малко зор.
— О, не се и съмнявай, че ще го направя, Джим.
Единият от старшите заместник-шерифи изглеждаше радостен да се запознае с Райм и Сакс. Другите двама кимнаха сдържано и очевидно предпочитаха странните янки да са си стояли на север.
Онзи, който им се зарадва, бе синеок полицай около трийсетте на име Джеси Корн. Той бе присъствал сутринта на местопрестъплението и гузно призна, че Гарет е измъкнал Лидия точно под носа му. Когато пък стигнал до другия бряг на реката, Ед Шефър бил почти мъртъв от ужилванията на осите.
Единият от двамата по-сдържани заместник-шерифи се казваше Мейсън Жермен, нисък мъж около четирийсетте, с тъмни очи и сивееща, пригладена назад коса, в която ясно личаха следите от гребена. Беше се намазал с огромно количество евтин, смърдящ афтършейв. Поздрави Райм и Сакс с кратко кимване и явно се радваше, че криминологът е парализиран, за да не се налага да се ръкуват. Сакс, като жена, бе удостоена само с едно снизходително: „Госпожице“.
Люси Кър бе третият старши помощник-шериф и прие гостите със същата неприязън, както Мейсън. Беше висока жена, малко по-ниска от Сакс, слаба, със спортна фигура и красиво, издължено лице. За разлика от намачканата униформа на Мейсън нейната беше безупречно изгладена. Русата ѝ коса бе стегната в скромна прическа. Човек лесно можеше да си я представи като манекенка за „Ел Ел Бийн“ или „Ландс енд“.
Райм разбираше, че студеното посрещане е съвсем нормална реакция на полицай, в чиято работа внезапно се е намесил някой друг (особено ако става дума за инвалид и жена, и то северняци). Сега обаче нямаше време да ги убеждава в ползата от участието му в разследването. Похитителят се отдалечаваше с всяка изминала минута, а и операцията беше скоро.
Едър полицай, единственият чернокож в шерифството, донесе голяма черна дъска и карта на окръг Пакенок.
Бел посочи стената:
— Закачи я тук, Трей.
Райм погледна картата. Беше много подробна. Полицаят я закачи на стената и излезе.
— Разкажете ми сега какво точно се е случило от отвличането на първата жертва досега - каза криминологът.
— Казва се Мери Бет Макконъл. На двайсет и три години е. Учи в университета в Ейвъри.