— Съжалявам, но трябва пак да се върнеш в килията.
Сакс хвърли поглед наоколо, вдиша дълбоко... После се обърна и бавно влезе в мрачния арест.
43.
— Ти уби Били, нали? - попита Райм.
Бел не отговори.
— Местопрестъплението е останало неохранявано около час и половина. Мейсън наистина е пристигнал пръв, но ти си го преварил. След като Били не ти се е обадил да докладва, че е изпълнил задачата, ти си се разтревожил и си отишъл лично в Блакуотър Ландинг. Там си заварил Били, който ти е разказал, че Гарет е избягал с Мери Бет. Ти си сложил гумени ръкавици, взел си лопатата и си го убил.
Най-после шерифът даде израз на гнева си:
— Защо заподозря точно мен?!
— В началото наистина смятах, че е Мейсън: само ние тримата и Бен знаехме за бараката. Реших, че той се е обадил на Кюлбо и го е изпратил там. След като говорих с Люси обаче, се оказа, че Мейсън се е обадил на тях. За да се увери, че Гарет и Амелия няма пак да се измъкнат. Като се замислих за случката на воденицата, се сетих, че Мейсън е искал да застреля Гарет; ако беше замесен в убийствата, щеше да се стреми да го запази жив, докато не откриете Мери Бет. Проверих финансите му и научих, че живее в евтина къща и кредитните му карти са на червено. Не е получавал никакви допълнителни пари. За разлика от вас с шурея ти. Ти живееш в къща за четиристотин хиляди долара и имаш солидна сметка в банката. Къщата на Стив Фар пък струва триста и деветдесет, а яхтата му - сто и осемдесет хиляди. Ще вземем съдебно разрешение да погледнем и сейфовете ти. Интересно колко ли ще намерим там? Бях малко любопитен защо Мейсън толкова иска да застреля момчето. Бил е доста разочарован, че точно ти си станал шериф, въпреки че той има по-дълга служба и повече заслуги. Решил, че ако хване сам престъпника, градският съвет може да избере него, щом ти изтече мандатът.
— Ами този маскарад... - изсъска Бел. - Нали уж вярваше само на веществените доказателства?
Линкълн Райм наистина смяташе думите за безполезни от гледна точка на криминологията.
— Да, предпочитам веществените доказателства. Понякога обаче се налага да импровизирам - поясни. - Не съм чак такъв гений на уликите, за какъвто ме мислят.
Инвалидната количка не можеше да мине през вратата на килията.
— Това е дискриминация - оплака се Райм.
Явно искаше да я развесели, но тя не каза нищо.
Заради проблема с инвалидната количка Мейсън Жермен им предложи да се видят в стаята за разпити. Сакс влезе, подрънквайки с белезниците и оковите на краката си (замес- тник-шерифът бе отказал да ѝ ги свали).
Адвокатът от Ню Йорк, сивокосият Соломон Гибърт, бе пристигнал. Райм ѝ обясни, че на няколко пъти са се сблъсквали в съда при дела срещу разобличени от криминолога престъпници. Въпреки яростните спречквания в съдебната зала обаче двамата мъже оставаха приятели.
Като член на нюйоркската, масачузетската и вашингтонската адвокатска колегия Гибърт бе допуснат в съдебната система на Северна Каролина pro hac vice - т. е. само за едно дело: „Народът срещу Амелия Сакс“. За всеобщо учудване с добродушното си изражение и любезното си държание той приличаше повече на мекушав южняшки адвокат от романите на Джон Гришам, отколкото на манхатънска акула. Късата му коса бе пригладена с гел, а по италианския му костюм нямаше нито една гънка въпреки невероятната влажност.
Линкълн Райм седеше между Сакс и адвоката. Тя постави ръка върху облегалката на пробитата му инвалидна количка.
— Назначиха прокурор от Роли - обясни Гибърт. - След като шерифът и съдебният лекар са следствени, явно нямат доверие и на Макгуайър. Така или иначе, той преразгледа доказателствата и оттегли всички обвинения срещу Гарет.
— Така ли? - оживи се Сакс.
— Гарет призна, че ударил онова момче, Били, и помислил, че го е убил. Линкълн обаче беше прав. Бел е истинският убиец. Дори да бъде обвинен, че е нападнал човек, Гарет явно е действал при самозащита. Смъртта на другия заместник-шериф, Ед Шефър, бе обявена за нещастен случай.
— Ами отвличането на Лидия Джонсън? - поинтересува се Райм.
— Когато разбра, че Гарет не е имал намерение да ѝ причини нищо лошо, тя оттегли жалбата си. Мери Бет също. Майка ѝ се противеше, но да бяхте чули само какво ѝ наговори момичето! Перушина хвърчеше, честна дума.
— Значи Гарет е свободен, така ли?
— Всеки момент ще го пуснат. Но да си дойдем на думата, Амелия. Въпреки че Гарет е оправдан, прокурорът продължава да настоява на обвинението за подпомагане бягство на заподозрян и убийство на полицай по време на извършването на това престъпление. Държи на убийство първа степен.