Давет вдигна рамене:
— Покажете ми литература по този въпрос, заместник-шериф Кър. Покажете ми научните статии, които го доказват.
— Толкова са „безопасни“, че престана да ги превозваш с камиони. Защо започна да използваш шлепове?
— Не мога да се добера по друг начин до пристанищата, защото някои нещастници в общинските съвети забраниха пренасянето на токсични вещества. Не познават фактите, а аз нямам нито време, нито достатъчни връзки, за да променя законите.
— Е, предполагам, че някой от Управлението за защита на околната среда ще се поинтересува от дейността ти.
— О, не ме плаши с тях. Нека дойдат! Сам ще ти дам номера им, за да ги извикаш. Дори да направят проверка, нивата на токсафен навсякъде около Танърс Корнър са в рамките на допустимите концентрации.
— Може поотделно във водата, във въздуха, в селскостопанските продукти да са в допустими концентрации, но какво ще кажеш за общото им количество? Какво ще стане с едно дете, което пие вода от кладенеца в градината, после играе в тревата, после изяжда една ябълка, после...
— Законът е ясен, заместник-шериф Кър. Ако не ти харесва, стани конгресмен.
Тя го хвана за ревера:
— Не разбираш ли? Ти си за затвора!
— Не, ти не разбираш, полицай. Нещо не ти е ясно. Аз съм много, много добър в това, което върша. Аз не греша! - Погледна часовника си: - Крайно време е да тръгвам.
Давет се върна при джипа и заглади оредялата си коса. От потта космите се слепиха.
Качи се и затръшна вратата.
— За какво беше това...? - започна жена му, но той я накара да замълчи с бързо махване с ръка.
Посегна да запали двигателя. Люси се приближи откъм неговата страна:
— Чакай.
Давет я погледна, но тя се обърна към жената и момичето:
— Искам да видите какво ми причини вашият съпруг и баща.
Рязко разтвори ризата си. Двете жени в колата зинаха при вида на розовите белези на мястото на гърдите ѝ.
— О, за бога! - промълви Давет и извърна очи.
— Татко... - прошепна ужасено момичето. Жената бе загубила ума и дума.
— Твърдиш, че не правиш грешки, Давет?... Лъжеш се. Допусна тази.
Индустриалецът запали двигателя и бавно потегли.
Люси остана неподвижна дълго, докато лексусът се изгуби от поглед. После закопча ризата си, облегна се на колата и постоя така известно време. Забеляза малко червено цвете на земята. Присви очи. Беше венерина пантофка, вид орхидея. След пет минути, с помощта на шпатулата за изчегъртване на скреж от стъклата тя успя да го извади с грудките и да го постави в кутията от студения чай. Остатъците от напитката бяха принесени в жертва за красотата на градината ѝ.
44.
Един надпис на входа на съда обясняваше, че името на щата, Каролина, идва от Каролус, което е латинският еквивалент на Чарлз. В чест на Чарлз I, който дал разрешението за образуването на колонията.
Амелия Сакс си беше мислила, че щатът е кръстен на някоя кралица или принцеса. Като типична нюйоркчанка тя не се интересуваше особено от кралските персони.
Сега седеше с белезници между двама полицаи в съдебната зала и гледаше разсеяно наоколо. Подовете на старата тухлена сграда бяха от мрамор, мебелите - от махагон. Сериозни мъже с черни дрехи, съдии или властници, я гледаха строго от картините по стените, сякаш бяха убедени във вината ѝ. Нямаше климатична инсталация, но в архитектурния паметник от осемнайсети век бе хладно.
— Хей, искаш ли кафе или нещо друго? - попита я Фред Делрей.
— Забранено е да се говори с... - понечи да възрази единият от полицаите, но служебната карта на агента бързо му затвори устата.
— Не, благодаря, Фред. Къде е Линкълн?
Наближаваше девет и половина.
— Не знам. Нали го познаваш, понякога просто се появява. За човек, който е неподвижен, щъка повече, отколкото може да се очаква.
Люси и Гарет също ги нямаше.
Сол Гибърт, облечен в скъп сив костюм, се отправи към тях. Полицаят отдясно се отдръпна и го пусна да мине.
— Здравей, Фред.
Агентът кимна хладно и Сакс предположи, че адвокатът е постигнал оправдателни присъди и за някои престъпници, заловени от Делрей.
— Голяма далавера - каза Гибърт. - Прокурорът се съгласи на непредумишлено убийство, шест години затвор, без право на предсрочно освобождаване. Има обаче един проблем, за който не се сетих вчера.
— Какъв проблем? - попита Сакс, опитвайки се да не показва тревогата си.
— Това, че си полицай.
— Какво значение има това?
Преди адвокатът да обясни, Делрей се намеси:
— Проблемът е, че ще трябва да лежиш в отделна килия. Като ченге, ако те поставят в общо помещение, няма да преживееш и една седмица.