— Аз разглеждам само настоящия случай. Дали Джеси Корн е имал намерение да убие някого, или не, това не е от значение - възрази прокурорът.
Гибърт поклати глава:
— Какъв е смисълът да продължаваме? Корн е убиец.
Райм се намеси, обърна се към прокурора:
— Ако това стигне до съд, какво мислите, че ще решат съдебните заседатели, когато Сол докаже, че жертвата е бил корумпирано ченге и е възнамерявал да измъчва едно невинно момче и да убие едно момиче?
— Нямате нужда от такива главоболия - допълни Гибърт. - Хванахте Бел, шурея му, съдебния лекар...
Преди прокурорът да възрази, Райм го погледна в очите и добави с мек глас:
— Аз ще ви съдействам.
— Какво?
— Знаете кой стои зад всичко това, нали? Знаете кой е причинил смъртта на половината жители на Танърс Корнър.
— Хенри Давет - отвърна прокурорът. - Вече подготвям обвиненията.
— И как върви?
— Не много добре. Няма достатъчно доказателства. Не може да се докаже връзка между него и Бел или който и да било друг в града. Използвал е посредници и всички те отказват да свидетелстват срещу него.
— Не искате ли да го осъдите, преди още хора да умрат от рак? Преди още деца да заболеят и да се самоубият от отчаяние? Преди да се родят още уродливи бебета?
— Разбира се, че искам.
— Тогава ще имате нужда от мен. Никъде в щата няма да намерите криминолог, който да докаже вината на Давет. Аз мога да го направя.
Райм погледна Сакс. В очите ѝ проблясваха сълзи. Знаеше, че са от радост, задето не е убила невинен човек.
Прокурорът въздъхна. Кимна и бързо, сякаш се боеше да не би криминологът да промени решението си, обяви:
— Съгласен съм. Ваша милост, в делото „Народът срещу Сакс“ прокуратурата оттегля обвиненията.
— Така да бъде - отсече нетърпеливо съдията. - Обвиняемата е свободна. Край на делото.
Дори не си даде труд да удари с чукчето си.
45.
— Не бях сигурен, че ще минеш - каза Райм.
— И аз не бях сигурна - отвърна Сакс.
Намираха се в стаята му в Медицинския център на Ейвъри.
— Тъкмо се връщам от Том - каза той. - Странно е, аз съм по-подвижен от него.
— Как е той?
— Оправя се. След ден-два го изписват. Казах му, че сега ще се запознае с физиотерапията от другата ѝ страна. Не знам защо не му стана смешно.
В ъгъла седеше симпатична латиноамериканка - временната болногледачка - и плетеше шал. Тя спокойно понасяше прищевките на Райм, но той подозираше, че това е, защото не знае добре английски, за да разбере язвителните му забележки.
— Знаеш ли, Сакс? Когато научих, че си измъкнала Гарет от затвора, си помислих, че си го направила, за да ми дадеш възможност да променя решението си за операцията.
Тя се усмихна:
— Може би и това е една от причините.
— Искаш да ме разубедиш, така ли?
Тя стана от стола и се приближи до прозореца:
— Хубава гледка.
— Да. Фонтан, зеленина... Какви ли са всички тези цветя?
— Питай Люси. Тя познава растенията толкова добре, колкото Гарет бръмбарите. Извинявай, насекомите. Бръмбарът е вид насекомо. Не, Райм, не съм дошла да те разубеждавам. Тук съм, за да бъда първият човек, когото ще видиш, след като излезеш от упойка.
— Променила си си мнението, така ли?
— Когато бях с Гарет, той ми разказа нещо, което прочел в книгата си. В „Миниатюрният свят“.
— След като я четох, започнах да уважавам бръмбарите.
— Показа ми един пасаж. Характеристики на живите същества. Една от тях е, че живите същества се развиват и се приспособяват към средата. Реших, че това трябва да направиш и ти, Райм. Трябва да опиташ. Нямам право да те спирам.
След кратък размисъл той каза:
— Знам, че така няма да се излекувам, Сакс. Но какво представлява нашата професия? Последователност от малки победи. Откриваме някое влакно, размазан отпечатък, няколко песъчинки, които могат да ни заведат до къщата на убиеца. Точно това искам да постигна: малко подобрение. Знам, че няма да стана от тази количка. Просто имам нужда от една малка победа.
„Може би възможността да подържа ръката ти.“
Тя се наведе, целуна го и седна на леглото.
— Какъв е този лукав поглед, Сакс?
— В тази книга прочетох и друго.
— Какво?
— Живите организми се стремят към продължаване на вида.
— Предложение за нова сделка ли надушвам? - изръмжа той. - Ново споразумение?
— Можем да поговорим за някои неща, като се върнем в Ню Йорк.