— Какво е състоянието му? - поинтересува се Сакс.
— В шок е. Никой не знае дали ще се оправи и дали, ако дойде в съзнание, ще си спомня какво е видял.
Значи щяха да се осланят само на уликите. Което Райм и бездруго предпочиташе пред свидетелските показания.
— Някакви веществени доказателства от тазсутрешното престъпление? - попита той.
— Намерих това - обяви Джеси и показа една маратонка, завита в найлонов плик. - Гарет я е загубил, докато е отвличал Лидия.
Това вече беше нещо. Райм кимна към масата:
— Добре, оставете я ей там. Нещо друго?
— Нищо.
— Разкажете ми за другите убийства, в които го подозирате.
— Всичките са извършени в Блакуотър Ландинг - започна Бел. - Две от жертвите бяха удавени в Блакуотър Канал. Уликите показват, че са си ударили главата при падането. Съдебният лекар обаче смята, че може да са зашеметени преди това и после да са блъснати в канала. Гарет се е навъртал около домовете им малко преди да умрат. Не успяхме обаче да намерим никакви доказателства за вината му. Миналата година имахме случай на ужилване от оси. Също като с Ед. Сигурни сме, че Гарет го е направил.
Мейсън го прекъсна:
— Жертвата беше двайсетгодишно момиче, също като Мери Бет. Прекрасно същество, добра християнка. Спяла на верандата си. Гарет ѝ хвърлил гнездо с оси. Бяха я ужилили на сто трийсет и седем места. Почина от сърдечен удар.
— Аз се отзовах първа на сигнала - намеси се Люси Кър. - Ужасна гледка. Умря бавно, много се мъчи.
— А това погребение, което току-що видяхте - добави шерифът. - Малкият Тод Уилкс. Едва осемгодишен. Самоуби се.
— О, не! - възкликна Сакс. - Защо?
— Ами, беше доста болен - обясни Джеси Корн. - Не можеше да излиза, не можеше да играе... Много тежко го приемаше. Има обаче и още нещо. Преди няколко седмици Гарет се нахвърлил с викове срещу него. Наистина много грубо. Предполагаме, че Гарет го е заплашвал и той не е издържал.
— Какъв може да е мотивът?
— Превъртял е, това е мотивът - изсъска Мейсън. - Хората му се присмиват и той си отмъщава. Много просто.
— Да няма шизофрения?
— Според училищния психолог - не - отвърна Люси. - Антисоциално поведение, така го наричат. Има висок коефициент на интелигентност. Беше отличен ученик, преди да започне да бяга от училище преди две години. Мога да ви дам снимка.
— Не е необходимо - спря я Райм.
— Да, моля ви - в същия момент каза Сакс.
— Защо ни е, Сакс? Това не е важно. Интересува ни онова, което е извършил.
— Просто искам да го видя.
Шерифът отвори една папка.
— Ето го при ареста за гнездото на оси.
На снимката се виждаше слабо, късо подстригано момче със събрани гъсти вежди и хлътнали очи. Бузата му бе одрана.
— Ето и друга - добави шерифът и подаде изрезка от вестник.
На нея имаше снимка на четиричленно семейство около масичка за пикник. Отдолу пишеше: „Семейство Ханлън на годишния пикник на Танърс Корнър, една седмица преди тра- гичната катастрофа на Шосе 112, която отне живота на Стюарт, 39 г., Сандра, 37 г., и дъщеря им Кей, на 10 г. На снимката се вижда и Гарет, 11 г., който не е бил в колата по време на злополуката.“
— Може ли да видя доклада от огледа на вчерашното местопрестъпление? - попита Райм.
Бел отвори една папка. Том я взе. Райм не разполагаше тук с устройство за прелистване, така че разчиташе на болногледача си за тази работа.
— Би ли я подържал, без да ти треперят ръцете?
Том въздъхна.
Криминологът остана възмутен. Огледът бе извършен през пръсти. Имаше снимки на следи от обувки, но без мащабна линийка. Освен това следите не бяха номерирани, за да се покаже кои са от един и същи човек.
Сакс също го забеляза, поклати глава и изказа наблюдението си.
Люси се опита да се оправдае:
— Аз винаги го правя. Винаги номерирам отпечатъците.
— Така трябва - каза Сакс. - Това е стандартна процедура.
Райм продължи да разглежда доклада. Мястото и положението на тялото бяха описани набързо. Личеше, че контурите му са очертани с цветен спрей, който е от най-нежеланите замърсители на местопрестъплението.
От мястото не бяха взети никакви проби за следови улики. На снимките се виждаха много фасове, които са добро веществено доказателство.
— Следващата - нареди криминологът.
Том обърна на другата страница.
Докладът за пръстовите отпечатъци беше малко по-добър. По дръжката на лопатата имаше четири пълни и седемнайсет частични, всичките или от Гарет, или от Били. Повечето бяха латентни, но имаше и някои ясни - добре видими без химическо третиране и изследване с алтернативен източник на светлина. Мейсън бе работил много небрежно: отпечатъците от гумените му ръкавици закриваха повечето от тези на убиеца. За такова нехайно отношение към веществените доказателства Райм би уволнил полицая на минутата. Все пак добрите отпечатъци бяха достатъчно.